О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4715/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 932 от 26.05.15г., постановено по гр.д.№ 2670/14г. на Пловдивския окръжен съд по допускане на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2143 от 23.05.14г. по гр.д.№ 17377/13г. на Пловдивския районен съд, VІ с-в, с което е допусната съдебна делба между М. А. К. и Д. А. А. на апартамент Б с площ от 72 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж в построената в [населено място], [улица], ведно с избено помещение и тераса, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при равни права.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 2002г. до 2012г. и че процесният апартамент е закупен с нот.акт № 166/04г. от ответника в първоинстанционното производство М. К. за сумата 40 000 лв., която продавачът е получил изцяло и в брой при подписването на договора, респ. че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Възражението на същата, че сключеният с нейния баща договор за покупко-продажба е привиден и прикрива договор за дарение е прието за неоснователно по съображения, че представеното по делото удостоверение от нотариуса, в което е възпроизведено представеното при сключването на сделката пълномощно от А. К., с което той е упълномощил дъщеря си да договаря сама със себе си при продажбата, не представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, тъй като не съдържа индиция за симулативност на сключения договор за покупко-продажба. Наред с това е прието, че от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства е установено, че продажната цена е платена с пари, които са дадени от майката на ищеца на семейството, респ. че твърдяната привидност на договора е недоказана.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. при наличие на относителна симулация в хипотезата на привиден договор за покупко-продажба и прикрит договор за дарение, каква следва да е волята на страните по сделката – сключената от тях сделка да не породи въобще правни последици или да породи различни правни последици от обективираните в сключения между тях договор; 2. следва ли от съдържанието на представения по делото като начало на писмено доказателство документ да се извежда по категоричен начин истинската воля на страните по сделката, чиято привидност се цели да се докаже или е достатъчно този документ да прави вероятно привидно волеизявлението на продавача, обективирано в договора за покупко-продажба и 3.възможно ли е при действието на чл.266, ал.1 ГПК допускането от въззивния съд на свидетели по искане на въззиваемата страна в първото по делото заседание пред въззивната инстанция в случаите, когато не е подаден отговор на въззивната жалба и искането на въззиваемия за допускане на свидетели не е за нови обстоятелства, които да не е могъл да узнае или да посочи до подаване срока за отговор на основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК, нито за нововъзникнали след изтичането на срока за отговор на въззивната жалба обстоятелства, които да са от значение за делото, за да е налице основание за допускането им на основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК. Поддържа се че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая първият поставен от касатора правен въпрос не обуславя изхода на спора и същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като за да допусне делбата на процесния имот ката съсобствен между страните, въззивинят съд е приел, че сключеният договор за покупко-продажба не е привиден и не е налице нито относителна, нито абсолютна симулация. С оглед на това липсва и противоречие с представеното във връзка с този въпрос Р № 163 по гр.д. № 1536/09г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че ако страните по един договор са се съгласили, че няма да си дължат нищо симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.
Липсва противоречие и с представената относно втория въпрос практика на ВКС ( Р № 544 по гр.д.№ 1053/10г., ІV г.о., Р № 544 по гр.д.№ 1053/10г., ІІ г.о. и цитираното по-горе решение № 163 на ВКС), с която е прието, че за да съществува т.н. „начало на писмено доказателство”, нужно е наличие на документ, без да е необходимо той да е съставен съзнателно и нарочно за спорното правоотношение, нито целта му е да служи на сделката между страните, а е достатъчно да прави вероятна симулацията и е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Това е така, тъй като с обжалваното решение е прието, че представеният по делото документ не прави вероятно твърдението на ответника за наличие на симулация, а освен това са изложени и съображения, че от събраните гласни доказателства не се установява наличие на привидно и прикрито съглашение. С оглед на това този въпрос не обуславя изхода на спора и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По последния поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като разглежданият случай е друг – събирането на гласни доказателства е поискано и от двете страни в първоинстанционното производство, без такива да са събрани от районния съд, като втората инстанция е счела, че същите са допустими и е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. Освен посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно поставения въпрос не са налице, тъй като липсва непълнота или неяснота на правната уредба и съществува практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 932 от 26.05.15г., постановено по гр.д.№ 2670/14г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: