О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 г. две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1758 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11245/17.10.2017 г. /п. кл. от 18.10.2017 г./, подадена от етажните собственици на жилищна кооперация с административен адрес [населено място], [улица] 73, чрез упълномощения представител Н. И. К.- домоуправител на вх. № 71, срещу Определение № 236 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 3631/2017 г. на ВКС, I ГО, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 6137 от 01.06.2017 г., подадена от настоящия жалбоподател ,чрез упълномощения представител Н. И. К.- домоуправител, и пълномощника адв. Зв. З., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д. №15921/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив поради противоречието му с влязлото в сила решение № 2937 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 15884/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото разпределено на друг състав на ВКС, който да се произнесе по съществото на спора.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. Г. П. и М. А. П., в който излагат становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно,и им се присъдят разноски по делото за настоящото производство.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С решаващите си мотиви, съставът на ВКС, I ГО е приел, че горепосочената молба за отмяна е процесуално недопустима като подадена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която разпоредба в случаите на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК началният момент на срока е от влизане в сила на последното решение, а именно – решението, постановено по гр.д. № 15884/2012 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 342 от 25.03.2016 г. по в. гр.д. № 2864/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, което е влязло в сила на 12.07.2017 г.- с постановяване на определението по гр.д. № 3545/2016 г. на ВКС, І г.о., с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е констатирал, че молбата за отмяна е подадена на 01.06.2017 г., т.е. след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК, който е изтекъл на 12.04.2017г.
Оплакванията в частната жалба са по съществото на спора, но касаят и процесуалноправния въпрос относно допустимостта на молбата за отмяна във връзка с нейното просрочие.
Жалбоподателят е подал молба за отмяна вх. № 6137/01.06.2017 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 15921/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив поради противоречието му с влязлото в сила решение № 2937 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 15884/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Началният момент на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е от влизане в сила на последното решение, каквото е решението, което последно е влязло в сила /Определение № 241 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2015 г., I г. о., ГК/. В конкретния случай, последното решение по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е решение № 2937 по гр.д.№ 15884/2012 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение №432 от 25.03.2016 г. по в.гр.д. № 2864/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, което съгласно чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в сила на 12.01.2017 г. с постановяване на Определение № 27 от 12.01.2017 г. по гр.д. №3545/2016г. на ВКС, І г.о., с което подадената срещу въззивното решение касационна жалба не е допусната до разглеждане по същество.Наистина, в мотивите на определението,предмет на настоящата частна жалба,погрешно,в резултат на техническа грешка, е посочено,че горепосоченото решение е влязло в сила на 12.07.2017г.,но видно от приложеният с молбата за отмяна,заверен препис от същото/лист 45 гр.д.№3631/2017г.,Іго,ВКС/,решението е влязло в сила на 12.01.2017г.-с постановяване на окончателното определение в производството по член 288 ГПК по гр.д.№3545/2017г.,ВКС,Іго, от същата дата.
Другото влязло в сила решение – № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д. №15884/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е потвърдено с решение № 1740 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 2864/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, което съгласно чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в сила на 09.05.2016 г. -с постановяване на Определение № 282 от 09.05.2016 г. по гр.д. № 1429/2016 г. на ВКС, Іг.о., с което подадената срещу въззивното решение касационна жалба не е допусната до разглеждане по същество.
Ето защо,молбата за отмяна с вх.№6137 от 01.06.2017 г.,като подадена след изтичането на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК на 12.04.2017 г.,правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски за настоящото производство, каквито обаче не следва да им бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства, че такива са реално сторени.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 236 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 3631/2017 г. на ВКС, I ГО, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 6137 от 01.06.2017 г., подадена от етажните собственици на жилищна кооперация с административен адрес [населено място], [улица] 73 чрез упълномощения представител Н. И. К. – домоуправител, и адв. Зв.З. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д. №15921/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив поради противоречието му с влязлото в сила решение № 2937 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 15884/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: