О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
гр. София, 07.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 286/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Н. от [населено място], Л. област срещу въззивно решение № 265 от 12.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 294/15г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 133 от 19.03.15г. по гр.д.№ 1291/14 г. на Ловешкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Й. Н. против С. И. Н., С. С. Г. и Г. М. Г. искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство от П. А. Г. и по силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор 67060.316.137 по КК и КР на [населено място], Л. област с площ от 567 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, както и предявеният от П. Й. Н. против [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС за ревандикация на посочения имот.
По делото е установено, че през 1920г. П. Г. – наследодател на ищеца в първоинстанционното производство, е закупил недвижим имот, като по първия план на [населено място] закупеният имот /част от който е процесния/ е нанесен с пл.№ 226, с площ от 2 386 м. и от него са отредени два парцела – VІ и Х , в кв.39. В разписния лист към следващия регулационен план от 1986г. парцел Х-226 съответства на имот пл.№ 137, за който е отреден парцел VІ в кв.30 и е записан на името на наследодателя на първите двама ответници по установителния иск /третият ответник е съпруг на втория/. С нот.акт № 172/92г. тримата ответници по този иск са признати за собственици на процесния имот по давност, а с нот. акт № 32/12г. са продали имота на ответника по ревандикационния иск [фирма], който от тогава владее същия. След обособяването на закупения имот на два отделни имота през 1927г. наследодателите на всяка от страните по първия иск са установили по взаимно съгласие самостоятелно владение върху тях, като имотите са били разделени с дувар. През 2005г. тримата ответници са предоставили ползването на дворното място на ищеца, което е продължило до продажбата му на ответното дружество.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от ответниците по установителния иск по давностно владение и че ищецът не е негов собственик по наследство, респ. че същият от своя страна не е придобил отново имота по давност, тъй като не е упражнявал трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху него в срока по чл.79, ал.1 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че постановеното решение повдига въпроса за мотивите на съдебния акт и за задължението на съда да обсъди събраните доказателства пълно и всестранно, като се произнесе по изложените доводи и възражения на страните в хода на процеса, както и въпроса за изгубването на правото на собственост от лице, чийто наследодател е закупил имота, а то е упражнявало владение заедно с трети лица, които са били държатели само на построеното в имота. Поддържа се, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
Първият поставен от касаторите въпрос не е решен в противоречие със сочената и представена практика на ВКС – Р № 33 по гр.д.№ 306/11г., I г.о., Р № 87 по гр.д.№ 829/12г., I г.о., Р 164 по гр.д.№ 66/12г., II г.о. и др. /решения на други съдилища не са посочени и представени/, тъй като в случая изискването за обсъждане на събраните доказателства относно релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, респ. на доводите и възраженията на страните е спазено. Освен това въпросът се поставя във връзка с твърдение на касатора за неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка, респ. има отношение към преценката на събраните по делото доказателства, каквато ВКС не би могъл да извърши, поради което този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
По втория поставен въпрос в обжалваното решение липсва произнасяне, тъй като съдът не е приел, че ищецът е упражнявал владение върху имота заедно с ответниците, респ. че същите са били държатели само на построеното в дворното място. Ето защо и този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които в случая липсват.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 265 от 12.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 294/15г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: