О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 27.07. 2015г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2828/2015 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. С. и В. И. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат С. Г., срещу въззивно решение №289/18.02.2015г. по гр.дело № 3098/2014г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : 1.Допустимо ли е едва пред въззивния съд да се заявяват нови доводи; 2.Допустимо ли е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение на основания, които не са релевирани пред първата инстанция, без да е налице необходимост от обезпечаване приложението на императивна материално правна норма; 3.Ако въззивният съд счете, че дадените указания са неточни до степен да изместват предмета на спора, следва ли да даде нови; 4.При отмяна на първоинстанционното решение длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и убедителни мотиви по всички въведени от страните доводи и изводи на първоинстанционния съд; 5.Представлява ли изграждането на нови постройки в съсобственото дворно място, съществена промяна на обстоятелствата, която обуславя необходимост от преразпределение ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС; 6.Когато договореното описание на разпределението не съдържа актуална конкпетизацияна реалната част за ползване от всеки от съсобствениците, необходимо ли е да се обосновава настъпването и на друго обстоятелство за ново разпределение на ползването; 7.При разпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС длъжен ли е съдът да се ръководи от правилото – при спазване обема на правата на всеки от съсобствениците да бъде дадена възможност за реално ползване на съсобствената вещ. Касаторите се позовават и прилагат решения на ВКС, на които считат, че обжалваното противоречи.
Ответниците по касация К. В. М. и Д. В. М., [населено място], оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалвното решение е отменено решение №3005/2014г. по гр.д.№18433/2013г. на Пловдивския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен иск по чл.32,ал.2 ЗС, предявен от В. В. С. и В. И. С. срещу Д. В. М. и К. В. М. за разпределяне ползването на дворно място, имот идентификатор 56784.533.1598 по КРП на [населено място] с площ 384 кв.м., незастроена 283 кв.м.
Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесния имот като ищцата притежава 2/5 ид.ч., ищецът притежава ограничено право на ползване върху тези 2/5 ид.ч., ответникът Д.М. притежава 2/5 ид.ч. и ответникът К.М. притежава 1/5 ид.ч. Правата си ищците черпят по наследство от И. и Л. С., които през 1959г. са закупили от праводателите на ответниците 2/5 ид.ч. от мястото, заедно с втория жилищен етаж от двуетажната сграда. В нотариалния акт изрично било упоменато и правото на ползване на идеалната част от мястото като реална очертана площ. От момента на учредяване на съсобствеността имотът е ползван по упоменатия в договора за продажба от 1959г. начин, възприет от праводателите на ищците и праводателите на ответниците.Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор, последният ги обвързва докато трае съсобствеността като може да бъде изменен по общо съгласие. Те могат да поискат от съда преразпределяне на ползването, но само ако са се променили съществени обстоятелства, след като е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуващи сгради, намаляване или увеличаване площта на имота, или обема на правата на всички собственици, разпоредителни сделки между собствениците и др./. Прехвърлянето на идеалните части, притежавани от един от съсобствениците, на трето лице не представлява основание за преразпределяне правото на ползване по реда на чл.32,ал.2 ЗС, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение. Разпределението на реалното ползване не се свързва с оглед личността на съсобственика.След като в случая ползването е разпределено с договора по нотариален акт № 176/1959г. и не е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, то искът за ново разпределение е неоснователен.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси са изцяло неотносими и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от него материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В разглеждания случай първият, вторият и четвъртият процесуални въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото те не са решени в противоречие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд не се е произнесъл по релевирани за първи път пред него възражения, нито пък е постановил решението си без да изложи съображения от фактическа и правна страна. Касаторите не сочат в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК кое конкретно възражение е релевирано извън срока по чл.131 ГПК и то пред въззивната инстанция. Доколкото може да се приеме, че се касае за оспорването наличието на нови обстоятелства за преразпределение на ползването, следва да се има предвид, че тези доводи са изтъквани от ответниците още с отговора на исковата молба. В отговора /лист 25/ се посочва, че между праводателите на старните има постигнато с договора от 1959г. съгласие за ползването. Въззивният съд в изпълнение на процесуалните си задължения и задължителната съдебна практика, е обсъдил относимите доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, като е изложил самостоятелни съображения по съществото на спора, в т.ч. по въпроса защо приема иска за неоснователен. С оглед приетото от настоящия състав по първите два въпроса, то въпросът, касаещ задължението на въззивния съд за даване на указания е неотносим. Не се касае Съобразно т.2 от ТР№1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд нарушения при докладване на делото.В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Последните три материалноправни въпроса са неотносими за изхода на делото. В предмета на спора пред въззивния съд не е включен въпрос за изграждане на нови постройки в съсобственото дворно място и за липса на конкретизация на реалната част за ползване в договора от 1959г. е се повдиа от касаторите. Решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска са, че не са налице нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с правата на съсобствениците и които да налагат изменението на установения с договор между праводателите на страните начин на разпределение на ползване. Касаторите не са повдигнали правни въпроси във връзка с тези изводи. За пълнота следва да се има предвид и установената съдебна практика /решение №97/2013г. по гр.д.№866/2012г., ВКС, І г.о., решение № 25/2014г. по гр.д.№3985/2013г., ВКС, ІІ г.о./, съгласно която прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трето лице при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не представлява основание да се иска преразпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. Въззивният съд е приел, че установеното с договор ползване на съсобствената вещ, може да бъде изменено по решение на съда само ако са налице нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с правата на съсобствениците.
С оглед изхода на производството на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №289/18.02.2015г. по гр.дело № 3098/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА на В. В. С. и В. И. С., двамата от [населено място], да заплатят на К. В. М. и Д. В. М., [населено място], 500 лева, представляващи разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: