О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 28.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4742/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу въззивно решение № 361 от 15.03.17г., поправено с решение № 1030 от 23.06.2017г., постановени по в.гр.д.№ 2074/16г. на Варненския окръжен съд, І с-в, с оплакване за недопустимост – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд, след отмяна на предходно въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане, е отменил частично решение № 182 от 19.01.12г. по гр.д.№ 3926/08г. на Варненския районен съд и вместо него е приел за установено по предявения от Т. П. С. против И. С. К., Л. Х. К. и М. С. К. иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици на поземлен имот № 3048, находящ се в [населено място], м.”Средна К.” /кв.”И.”/ при посочени в решението граници и съседи, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил констативен нотариален акт № 79/08г.
Прието е, че първите двама ответници не са придобили правото на собственост върху имота по давностно владение, за което са се снабдили с нот.акт № 79/08г. и не са могли да го прехвърлят на третия ответник с договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 171/08г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. При какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права и 2. Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, ако към момента на предявяването му ищците не са били собственици.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 13.04.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
В случая поставените от касатора правни въпроси не отговарят на посочените изисквания, тъй по тях във възззивното решение липсва произнасяне. Това е така, тъй като първоначално постановеното въззивно решение, с което е прието, че липсва правен интерес от предявяването на иска и първоинстанционото решение по съществото на спора е обезсилено, е отменено с решение № 121 от 01.04.2015г. по гр.д.№ 1723/13г. на ВКС, ІІ г.о. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който е постановил обжалваното решение. В своето решение ВКС е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост съгласно дадените с т.1 на ТР № 8/13г. на ОСГТК на ВКС разяснения и че въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора, поради което поставените от касатора въпроси за допустимостта на иска не са били предмет на разглеждане от въззивния съд в обжалваното решение и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, респ. не могат да се повдигат в настоящото производство.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 15.03.17г., поправено с решение № 1030 от 23.06.2017г., постановени по в.гр.д.№ 2074/16г. на Варненския окръжен съд, І с-в.
О с ъ ж д а И. С. К. да заплати на Т. П. С. сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: