О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 17.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5255/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№18738/30.06.2014г.,подадена от Г. Н. Н. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. Х. К.,против решение №1063/006.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№991/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №5132/21.12.2013г. постановено по гр.д.№2407/2013г. по описа на Пловдивски районен съд,Х състав-за оставяне в сила решенията взети на общото събрани на етажната собственост,находяща се в [населено място], [улица] от дата 15.12.2012г.,описани в решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд ,след анализ на доказателствата по делото е приел за безспорно установено,че не са нарушени разпоредбите на чл.12-17 ЗУЕС,гарантиращи предпоставките за законосъобразно формиране и обективиране волята на етажните собственици.В тази връзка,при съобразяване на доказателствената тежест на ответника-ЕС,съдът е приел за установено по положителен несъмнен начин,че оспорваните решения на ОС са приети от собствениците на 75 апартамента,за което е представен списък с имената на собствениците,които са дали съгласието си процесните решения,а също така и представените 24 броя декларации на собствениците на 24 апартамента в ЕС,които изрично са се съгласни с решенията на ОС,представляващи повече от 50% от необходимото мнозинство.Съдът е стигнал до извода,че в случая решението е взето от лица,участници в етажната собственост,по принципа на вишегласието,като са извършени паралелни волеизявления от участниците,при което решението е обективирало това волеизявление в полза на което са се произнесли мнозинството от участниците/етажни собственици/.При съвкупната преценка на доказателствата по делото,въззивният съд е приел,че неспазването на процедурните правила,а именно вземането на съгласие от етажните собственици чрез подпис по списък събирани лично или чрез декларация от тях относно свикване и провеждане на общото събрание на ЕС,не е довело до опорочаване процеса на волеобразуване на етажните собственици.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решние,тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„І.Материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,е въпросът императивни ли са правилата за свикване и провеждане на ОС на ЕС и за начина и формите за вземане на решения от ОС на ЕС,регламентирани в чл.12-17 ЗУЕС?,
Като този въпрос според касатора е разрешен в противоречие със:
-Определение №268/20.05.2013г. по гр.д.№824/2012г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по чл.288 ГПК,което обаче не е част от заължителната практика на ВКС,която се включва в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК/т.1 на ТР№1/2009г.,ОСГТК,ВКС/,поради което същото не следва да се обсъжда.
-Решение №295/11.12.2012г. по гр.д.№212/2012г.,ВКС,Іго,постановено по реда на член 290 от ГПК,според което по въпроса за събирането на гласни доказателства,във връзка с осъществена процедура по член 13 ЗУЕС,относно процедурата по връчване на поканата,чрез залепване, за провеждане на ОС и нейното удостоверяване с протокол,както и съобщване за изготвения протокол за провеждане на общо събрание,за което е недопустимо събиране на гласни доказателства,което обаче е нетносимо към изложението по-горе изводи в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.В тази връзка за яснота следва да се отбележи,че по искане и на двете страни са били допуснати свидетели,разпитани в първоинстанционното производство,във връзка с открито производство по оспорване на писмени доказателства по член 193 ГПК от страна на ищеца,настоящ касатор.
-Решение №39/19.02.2013г. по гр.д.№657/2012г. по описа на ВКС,І го,с което се дава отговор на правен въпрос,а именно:относно характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собстевност и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях.Очевидно такъв въпрос не е разрешаван и няма отношение към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,както и не е свързан с поставения по- горе,формулиран от касатора като правен въпрос в точка първо римско от изложението му.
Наред с това,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на член 280,ал.1 т.3 ГПК,а именно/цитирам/:
„С обжалваното пред Вас решение въззивният съд се е произнесъл и по следните материалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като касаят неограничен брой подобни на процесния казуси,при които се засягат обществени отношения с обособено висок интензитет на обществен интерес,а именно:
1.Допустимо ли е установена практика по приемане на решения на ОС на ЕС да има превес пред императивни изисквания на закона,които регламентират права и процедури за приемане на решения на ОС на ЕС,включително и в случаите,когато тази практика е доказано,че не съответства на предписанията на Закона?” и
„2.Допустимо ли е обективни затруднения за спазване на императивни процедурни изисквания да оправдаят неспазването им?”,както и
„3.Допустимо ли е незаконосъобразното поведение на повече от половината от етажните собственици да обоснове законосъобразност на крайния им акт,дори и за неговото приемане да не са били спазени императивните правила на закона,понеже крайният акт бил приет по принципа на вишегласието.”
Всички тези въпроси,като и посочения от касатора въпрос в точка четвърто римско от изложението му,са по същество,които се решават от съда,в зависимост от доказателствата по делото и тяхната преценка,върху които се изграждат изводите му по всеки конкретен случая.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Посочената от касатора хипотеза на член 280,ал.1,т.3 ГПК предполага кога този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,а именно когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като липсват аргументи в тази посока в изложението на касатора.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1063/04.06.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение-девети състав,постановено по в.гр.д.№991/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: