О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
С. 04.05.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 537/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Ж. Т. А. и Д. Т. А., [населено място], чрез пълномощника им адвокат В. Г., и от Т. П. Г., [населено място], чрез пълномощника му адвокат П. В., срещу въззивно решение от 03.08.2015г. по гр. дело № 2582/2007г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Ж. Т. А. и Д. Т. А. се твърди наличие произнасяне по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. В противоречие с ТР №9/2012г., ОСГК въззивният съд е направил преценка за идентичност на бившите и новите имоти без анализ и съпоставка на всички писмени доказателства, а са събрани нови такива, без да има процесуална възможност за това. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК съдът се е произнесъл и по правен въпрос за идентичността на процесните имоти.
Налице е противоречие с решение по гр.д.№11234/1995г. на СРС, с което е отменено решение на ПК Студентска и е оставено в сила решение № 952/1993г. на същата О. като са направени фактически и правни констатации, обвързващи административния орган и настоящите ищци. Поставят се и правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по отношение задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, да обсъди годността на представените документи, легитимиращи страните като собственици на имота към момента на обобществяването, вкл. доказателствената сила на опис-декларацията и на вписан договор за делба, както и каква трябва да е проверката на решението на О. по реда на съдебния контрол при висящ спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Поставят се и следните въпроси : следва ли да се приеме, че реституционният орган има пълна свобода при преценката на представените от заявителя доказателства и с оглед направени служебни справки да издаде административен акт, следва ли да се вземат предвид противоречиви заключения на вещите лица или в такъв случай да се зачете формалната доказателствена сила на административния акт.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Т. Г. се сочи, че е налице противоречие с решение № 670/2011г. по гр.д.№1584/2009г., ВКС, което приема, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег за индивидуализация на имота.
Ответниците С. К., В. Г., А. С., В. В., С. Г. и Л. Г. оспорват касационните жалби в писмени становища по чл.287,ал.1 ГПК.
К. жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирани са в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№ 2660/2004 г. на Софийски районен съд. Постановено е друго, с което е признато за установено по предявения от С. К., В. Г., А. С., В. В., С. Г. и Л. Г. срещу Ж. А., Д. В., Г. Г., Т. Г., В. Г., Д. З. и В. П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищците В. Л. /поч.1986г./, е бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС през 1958 г. на следния земеделски имот: нива с площ от 1 218 кв.м., находяща се в строителните граници на С. – Дървеница, м.„Голяма могила”, съставляваща имот стар пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по КП от 1939 г. на [населено място], м.“Напоително поле“, при граници: А. Г., Д. М., М. В., заснет с пл.№ 1456 и нанесен в кадастрален лист 648, 668 по плана на [населено място],[жк], „Ю. градска територия- ІІ част“, м.“Р.-Голяма могила“. За да постанови решението си въззивният съд е обсъдил доказателствата, установяващи фактическата обстановка по делото. Приел е, че ищците са наследници по закон на В. Л., който е син и един от наследниците на Л. П.. Останалите наследници на последния са другите му деца М. и А.. От договор за делба от 13.05.1947 г. и записка за вписването му № 17/ 15.08.1947 г. е видно, че в дял на братя В. и А. Л. е поставена ливада в м.”Голяма могила” с площ от 5.3 дка, при съседи: М. Г., К. Г., Н. Д. и наследници на В. А.. С решение № 952/186 от 16.08.1993г. на ПК- Студентска на наследниците на В. Л. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива с площ 1 218 кв.м., находяща се в строителните граници на С. – Дървеница, м. „Р. – Голяма могила”, представляваща части от имот пл.№ 1492 и имот № 1493 по КП от 1939 г., при съседи: А. Г., Д. М. и М. В. като за останалите 1 083 кв.м. от същата нива е отказано възстановяване на основание чл.10б ЗСПЗЗ- поради налично застрояване. Нивата е заявена за възстановяване като собствена на В. Л. на основание договор за доброволна делба от 13.05.1947г. и внесена от него при образуване на ТКЗС – [населено място] през 1958 г. по заявление- декларация до ТКЗС от 1958г. Съгласно скица № 899/ 02.09.1993 г. към решението на ПК възстановеният имот стар пл.№ 1492 и № 1493 граничи от север с имот пл.№ 1494 – на наследници на А. Л., от изток- улица, юг- с имот пл.№ 1491, собственост на М. В., на запад- с имот пл.№ 1490, собственост на наследници на М. и с имот пл.№ 1495, собствен на наследниците на К. М.. Имотите са идентифицирани по КП от 1939 г. за м. „Напоително поле“, и представен документ за собственост, а именно договор за доброволна делба от 13.05.1947 г. и записка за вписването му № 17/ 15.08.1947 г. С протокол № 10/ 17.09.1993 г. ищците са въведени във владение на имота, като въводът е станал в присъствието на М. Л. – съпруга на общия наследодател В. Л. /починала 12.05.1999 г./, оставила за наследници- ищците. На основание издаденото реституционно решение възстановеният земеделски имот, сега в границите на населеното място, е заснет през 1993 г. с пл.№ 1456 и нанесен в кадастрален лист 648, 668 по плана на С.. Видно от издадената от „С.“ на 15.11.1994 г. скица, имотът попада в регулационния план на местността „ж.к. М. – 2“. Въз основа на издаденото от ПК решение е съставен и констативен нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № 100/ 21.12.1994 г. С протокол № 4/ 28.09.1995 г. на ПК- Студентска на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ /в редакцията му към ДВ- бр.45/1997г./ е отменено решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на същата ПК, „поради представени нови писмени доказателства“. Издадени са решение № 1775/ 180 от 02.10.1995 г. и решение № 1824/81 от 03.11.1995 г. на ПК- Студентска. С първото на наследниците на П. С. е възстановена в стари реални граници нива с площ от 719 кв.м., находяща се в строителните граници на [населено място], м.„Р. страната”, представляваща част от имот пл.№ 1492 по КП от 1939 г., при съседи: Т. В., В. Г. Ат.М..
С второто на наследниците на Т. А. е възстановена в стари реални граници ливада с площ от 499 кв.м., находяща се в строителните граници на С., м.„Р. страната”,представляваща част от имот пл.№ 1493 по КП от 1939г. Новите писмени доказателства по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, обосновали издаването на цитираните две решения са договор за доброволна делба от 1948 г.- за имота на П.С. и опис- декларация на ТКЗС от 1958 г.- за имота на Тр. А.. С решение от 20.02.1997г., постановено по гр.д.№ 11234/ 1995г. на СРС е отменено решение № 4/ 28.09. 1995г. на ПК- Студентска като незаконосъобразно, с довод за липса на идентичност между имотите на В. Л. и П. С.. С договора за доброволна делба от 8.04.1948г., вписан със записка за вписване № 30, т.10 от 16.04.1948г., в дял на Т. А. са поставени имоти, между които и нива в м.“Страната“ с площ от 600 кв.м. В. съд подробно е обсъдил приетите в първоинстанционното и във въззивното производство тричленни експертизи относно идентичността на описаните в доказателствата за собственост и в реституционните решения имоти. Възприел е изцяло изводите на заключението на новата тройна експертиза, приета във въззивното производство, като компетентно, добросъвестно и обективно, изготвено въз основа на относим към поставените задачи доказателствен материал, извършен анализ на приложените по делото реституционни преписки относно възстановяването на процесните и съседните на тях имоти, при съпоставяне с приложени от страните писмени доказателства и съобразяване на данните по изработения преди образуване на ТКЗС кадастрален план от 1939г., по който са идентифицирани и възстановени имотите, съответно разписния лист към него, както и събраните гласни доказателства. Приел е, че съгласно заключението имотът, внесен в ТКЗС от В. Л., легитимиращ се като негов собственик с вписан договор за доброволна делба от 13.05.1947г., е идентичен с имота, възстановен на наследниците му с решение № 952/186 на ПК- Студентска, представляващ имот пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по кадастралния план от 1939г. Общата му площ е 1 218 кв.м. Наличието на разлика между описаните в спорните решения на ПК съседи на възстановяваните с тях имоти, както и между съседите по тях и тези, посочени в документа за собственост на Л., не налага обратен извод. Идентифицирането на процесните имоти е въз основа изготвен преди колективизацията на земята КП /1939г./, което улеснява отграничаването им не по посочени съседи, а по визираните графични данни и планоснимачни номера. Освен това не е налице такова разминаване в описаните съседи, което да прави само вероятен извода за идентичност на внесения в ТКЗС и възстановения на ищците имот, вместо категоричен, какъвто е изводът на вещите лица.
От сравнителен анализ на посочените съседи на съседните на процесните земеделски земи е установено разположението на притежаваните от отделните собственици имоти в местността към 1958 г. и тяхното фактическо ползване към същия момент. В резултат на това се установява, че към момента на изработване на КП за местността през 1939 г. имоти с пл.№ № 1491, 1492, 1493 и 1494 са били на Л. П. – наследодател на прекия наследодател на ищците. Същият имот, според безпротиворечивите гласни доказателства, бил ползван поотделно от децата на Л.П. като северната част била обработвана от сина му А., южната – от дъщеря му М., а междинната- от сина му В.. Това разделяне като фактическо положение е отразено в кадастралния план чрез нанасяне на частите от имота с отделни планоснимачни номера- съобразно разделното им ползване, без отбелязване на имената им като собственици, доколкото юридическото им разделяне е извършено едва през 1947 г. с подписания на 13.05.1947г. договор за доброволна делба. Частите от посочения общ имот са внесени в ТКЗС през 1958 г. от наследниците на Л. П. в границите, в които са били ползвани. Ето защо и при възстановяването им през 1993 г. имот пл.№ 1491, съседен от юг на процесния, е възстановен с решение на ПК- Студентска № 951/110 от 16.08. 1993 г. на наследници на М. Л., а имот с пл.№ 1494, съседен от север на процесния, е възстановен на наследниците на А. Л. с решение на ПК- Студентска № 953/32 от 16.08.1993 г. Изводът за идентичност между внесения от В. Л. в ТКЗС имот и възстановения на наследниците му земеделски имот се потвърждава и от записания като съсед на съседните земеделски имоти Л.П..
Няма данни, че „междинният имот“, който според изслушаните пред двете съдебни инстанции свидетелски показания, е принадлежал на едно от трите деца на Л.П. /наследодателя на ищците/ към периода на колективизацията, впоследствие е станал притежание на наследодателите на ответниците, които да са го внесли в ТКЗС. Освен това посоченият в реституционното решение на наследниците на П. С. документ- опис- декларация за внасяне на земи в ТКЗС от 1958 г., не представлява документ за собственост, който може да бъде противопоставен на притежавания от наследниците на В. Л. легитимационен документ- вписан договор за доброволна делба от 1947 г. Косвено значение за процесния случай има и обстоятелството, че към настоящия момент наследниците на брата и сестрата на наследодателя В. Л., се легитимират като собственици въз основа на земеделска реституция на съседните на „междинния имот“ /процесния/ от север и от юг имоти, представляващи имот пл.№ 1491 и имот пл.№ 1494 от КП на м.„Напоително поле“ от 1939 г. Собственик на внесения през 1958 г. в ТКЗС земеделски имот, представляващ нива с площ от 1 218 кв.м. с пл.№ 1492 и пл.№ 1493 по КП от 1939 г., е наследодателят на ищците, който имот е идентичен с имота, описан в решение № 952/186 от 16.08.1993 г. на ПК- Студентска.
Не са налице посочените от касаторите А. основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатите правни въпроси относно преценката на идентичността на бившите и новите имоти не са решени в противоречие с ТР №9/2012г., ОСГК, ВКС. Това ТР е неотносимо, тъй като касае спорове за собственост на земи в терени по §4 от ПРЗ ЗСПЗЗ и допустимите възражения, които могат да противопоставят в исковия процес ползувателите на такива имоти срещу материалната незаконосъобразност на решенията на О. като индивидуални административни актове, какъвто не е разглежданият случай. В това ТР, както и в останалата задължителна практика на ВКС се приема, че решенията на ОСЗ /О./ са индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Ако трето лице е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност произтича пряко от чл.17,ал.2 ГПК. В разглеждания случай е налице спор за материално право и в съответствие с ТР №1/1997г., ОСГК, ВКС е разгледан иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделската земя към момента на включванетои и в ТКЗС, т.е. конкуренция на права към този минал момент като са обсъдени всички релевантни доказателства за установяването на правото на собственост и идентичността на имотите. Не е налице противоречие с ТР №1/2001г., ОСГК по въпроса за допустимост на назначената от въззивния съд нова техническа експертиза. Производството се е развило по ГПК /1952г./ и в съответствие с цитираното ТР въззивният съд е назначил такава с оглед изясняване на спора. Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с цитираното решение по адм.д. №11234/1995г. на СРС, с което е отменено решение на ПК Студентска. Това решение е постановено по административно дело и не е съдебна практика по смисъла на ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС, която може да обуслови приложимост на това основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Останалите правни въпроси в изложението към касационната жалба на касаторите А. също не могат да обосноват допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В съответствие с установената задължителна за въззивния съд практика на ВКС, той е обсъдил относимите доказателства и е изложил фактически и правни изводи въз основа на анализ на доказателствения материал относно релевантните за спора факти и възражения, съобразно рамките на въззивната жалба, в т.ч. е ценил доказателствената стойност и на опис-декларацията и на вписания договор за делба. Въпросите, касаещи проверката на решението на О. по реда на съдебния контрол при висящ спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, както и дали реституционният орган има пълна свобода при преценката на представените от заявителя доказателства и с оглед направени служебни справки да издаде административен акт, са неотносими към изхода на делото. Това е така, защото както вече бе посочено в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се разглежда спор за право на собственост към минал момент и издадените в полза на страните по този спор решения на ОСЗ за реституция се преценяват във връзка с правния интерес от водене на иска, а не за доказване правото на собственост.
По въпроса дали следва да се вземат предвид противоречиви заключения на вещите лица е налице константна съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.202 и чл.203 ГПК, която в случая е съобразена от въззивния съд. Той е изложил мотиви кое заключение от приетите по делото технически експертизи възприема, като компетентно, обективно и изготвено въз основа на относим доказателствен материал и е обсъдил това заключение заедно с останалите доказателства по делото за да изгради извод по спорния въпрос за идентичността на имотите. В останалата част на изложението се съдържат касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението, които не могат пряко да послужат като основание по чл.280,ал.1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК.
Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване. Липсва противоречие с решение № 670/2011г. по гр.д.№1584/2009г., ВКС. Това е така защото с него се приема, че за да се установи идентичност между два имота , съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи. Ако в различни периоди от време съседите съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване. В разглеждания случай въззивният съд е проследил данните за съседите на имота по различните планове и документи, и не е направил извод за идентичност само въз основа на площта му.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.08.2015г. по гр. дело № 2582/2007г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: