О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 04.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 319/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К., С. Ф. А., А. Ф. А., действаща със съгласието на законния си представител М. А. А., Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П. и С. С. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 1810 от 11.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 268/14г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 1 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 6964 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 128/11 г. на Софийския градски съд, I-18 с-в, в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск и вместо това е отхвърлил като неоснователни предявените от А. С. К., С. Ф. А., А. Ф. А., Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П., С. С. Г., Б. И. Н. срещу Висше транспортно училище „Т. К.” иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имот с пл. № 788, попадащ в УПИ I, от кв. 14, к.л. 459, местност СПЗ ”С. юг” с площ от 1863 кв.м. Със същото решение е оставена без разглеждане въззивната жалба на ВТУ„Т. К.” срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете на А. С. К., С. Ф. А., А. Ф. А., Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П., С. С. Г., Б. И. Н. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Държавата за предаване на владението върху процесния имот, като е прекратено производството по делото в тази част.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, извършвайки косвен съдебен контрол на издадените в полза на ищците в първоинстанционното производство две решения на ПК”С.” от 1997г. за възстановяване правото им на собственост върху процесния имот, че същите са материално незаконосъобразни и не са произвели конститутивно действие, тъй като още преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи върху имота е било осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият попада в ограден терен, предоставен за нуждите на ВТУ „Т. К.”, върху който е осъществено комплексно мероприятие на държавата, включващо трайно прикрепени към земята масивни учебни, административни и обслужващи сгради, както и изградена в урегулирания поземлен имот инфраструктура – електроснабдяване, водопровод и канализация, вътрешни алеи, тенис корт, тревни площи и масивна ограда, което е пречка за възстановяване на собствеността, независимо дали извършеното строителство е законно.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1.може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избраните от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите такива и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 2. следва ли съдът да прецени дали е налице застрояване или мероприятие по смисъла на чл. 10 „б” от ЗСПЗЗ, което да е пречка за възстановяване на собствеността на база конкретните обстоятелства и доказателства по делото; 3. издаването на акт за държавна собственост основание ли е за признаване право на собственост на държавата, след като в него не е посочено основание, на което държавата е станала собственик; 4. следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделски земи попадащи в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета от строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях съгласно действащите строителни правила и норми и хигиенни и противопожарни правила и 5. следва ли в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът да изследва наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителни дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ, т.е. налице ли е идентичност между понятието „строителни дейности” по специален закон и понятието „строеж” по ЗУТ.
Ответникът по касационната жалба ВТУ„Т. К.” счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като във връзка с него касаторите се позовават на противоречие на обжалваното решение с непълно посочена в изложението незадължителна практика на ВС и ВКС / Р № 2/82г., ІІ г.о., Р № 221/02г., І г.о. и Р № 189/05г., ІV г.о./, която не представена и не е посочено в какво се състои противоречието с нея, а съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения представянето на незадължителната практика е тяхно задължение. Наред с това не е посочено какви доказателства не са обсъдени и какви релевантни за правния спор факти се установяват с тях.
Вторият поставен въпрос е решен в съответствие с представените Р № 1379 по гр.д.№ 5714/07г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 677 по гр.д.№ 826/09г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че за приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е без значение дали върху конкретния имот строителство, ако той попада в очертанията на терена, зает от съответното мероприятие, а дали е налице такова се преценява във всеки отделен случай с оглед установените по делото факти, респ. че в § 1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ примерно са посочени примерно са посочени някои строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността.
Следващият въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска не се основават на съставения акт за държавна собственост, а представеното решение № 951 по гр.д.№ 1775/08г. на ВКС, ІІІ г.о. се отнася до различна хипотеза и противоречие с него също не е налице (имотът е бил част от овощна градина и не е загубил земеделския си характер).
Същото важи и за представените във връзка с последните два въпроса практика на ВКС /Р № 457 по гр.д.№ 1591/10г., І г..о.; Р № 76 по гр.д.№ 3136/13г., ІІ г.о.; Р № 369 по гр.д.№ 1579/08г. и Р № 226 по гр.д.№ 3136/13г., ІІ г.о/, тъй като същата не се отнася да разглеждания случай, при който имотът попада изцяло в терен, върху който е осъществено комплексно мероприятие на държавата преди влизането на ЗСПЗЗ в сила, нито касаторите сочат в какво се изразява противоречието. По отношение на петия въпрос следва да се допълни, че в случая съдът е изследвал именно въпроса за наличието на строителни дейности по смисъла на § 1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ, имащи отношение към хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, а не на строежи по смисъла на ЗУТ, който е приет след реституционния закон.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата ВТУ”Т. К.” сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1588,69 лв. Разноски в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за изготвения от нея отговор на касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като искът срещу нея е отхвърлен от първоинстанционния съд с влязло в сила в тази му част решение и същата не е страна в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1810 от 11.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 268/14г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 1 с-в.
О с ъ ж д а А. С. К., С. Ф. А., А. Ф. А. /действаща със съгласието на законния си представител М. А. А./, Д. Б. С., Б. И. Н., В. С. П. и С. С. Г. от [населено място] да заплатят на Висше транспортно училище „Т. К.”, [населено място] сумата 1588,69 лв./хиляда петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: