Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София 10.01.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4835/2017г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Р., чрез процесуалните й представители адвокат Р. П. и адвокат М. Е., срещу въззивно решение № 4934 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 1424/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
С определение № 419/30.07.2018г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение предвид съществуващата вероятност за недопустимост,респ.нищожност на въззивното решение с оглед така определените за страните квоти, при които е допусната делбата на процесния апартамент, и във връзка с повдигнатите от касатора доводи за задължителното участие на всички другари – съделители в производството за делба на съсобствен имот. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая касационното обжалване е допуснато за преценка валидността и допустимостта на обжалваното решение.
В касационната жалба се излагат съображения ,че обжалваното решение е недопустимо поради забраната на чл.299 ГПК. Правят се и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – основание за касация по чл.281,т.3 ГПК. Сочи се, сборът на определените за страните – съделители идеални части от съсобствеността, изразени в дроби, не прави единица, съответно в делбата не е участвал съделител, което прави решението недопустимо, а допуснатата делба нищожна на основание чл.75, ал. 2 ЗН.
Ответниците по касационната жалба – Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С., [населено място], не изразяват становище.
ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С въззивното решение е отменено решение № ІІ – 63 – 266 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 49030/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. против С. Т. Р. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо това е допусната делбата на следния недвижим имот: апартамент № 8 с площ от 83,54 кв. м., състоящ се от дневна, трапезария, кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса, при съседи: [улица], [улица], ап. 9, коридор и ап. 14, заедно с мазе 29 с площ от 3,90 кв. м. при съседи: двор, гараж 23, гараж 25 и мазе 28, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. 3, кота + 5,80, която жилищна сграда е изградена в УПИ ****по плана на [населено място], м. „“ заедно с 1,817 % идеални части от общите части на сградата при следните квоти: за Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. – 125/1809, за С. Т. Р. – 775/1809.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 01.06.2012 г. решение по гр. д. № 12905/2010 г., поправено с решение от 22.08.2011 г., по описа на Софийски градски съд, ищците Г. С., И. С. и А. С., са признати за собственици по отношение на С. Т. Р., И. А. Р. и А. А. Р., на 5/36 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], м. „Л.“ с площ 500 кв. м., при съседи: [улица], [улица], държавен имот и М. А., представляващо УПИ ****,което е част от УПИ ****, по плана на [населено място] – местност „Л.“. Отменени са на основание чл. 431 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 180/1996 г. /издаден в полза на А. И. Р./ и констативен нотариален акт № 053/2003 г. /издаден на А. И. Р. и С. Т. Р. /, в частта относно 5/36 ид. части от процесното дворно място.
С нотариален акт № 70/2003 г. И. А. Р. е придобил по дарение от родителите си А. И. Р. и С. Т. Р. правото на собственост върху 1/4 ид. част от дворното място от 500 кв. м., ПИ пл. **** с отреден парцел **** в местността Л. -ІІ част. С нотариален акт № 71/2003 г. А. А. Р. е придобил по дарение от родителите си А. И. Р. и С. Т. Р. правото на собственост върху 1/4 ид. част от същото дворно място от 500 кв. м. След проведена процедура за частично изменение на плана за имот пл. № **** и съседния пл. № **** е отреден един УПИ **** по плана на [населено място] – местност „Л. 2“. Сливането е станало по силата на ЧИЗРП, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 221/01.04.2004 г., влязла в сила на 05.03.2004 г. От нотариален акт № 63/2004 г. е видно, че на 01.10.2004 г. между А. И. Р., С. Т. Р., А. А. Р., И. А. Р. и другите съсобственици на новообразувания урегулиран поземлен имот и [фирма] е сключен договор за отстъпване право на строеж срещу задължение за построяване на пететажна сграда, като съсобствениците на терена са си запазили и взаимно учредили право на строеж за конкретни обекти в сградата, съобразно одобрения архитектурен проект. Уговорено е за С. Т. Р. и А. И. Р. да бъдат построени апартамент № 8 /процесният/ и гараж № 18. По силата на нотариален акт № 40 от 16.12.2005 г. за покупко – продажба на идеални части И. А. Р. и А. А. Р. продали на С. Т. Р. собствените си, придобити по наследство /след смъртта на А. И. Р./ 2/6 ид. части от апартамент № 8 и от правото на собственост на 1/4 ид. части от дворното място. За сградата, в която се намират процесните имоти има издадено от РДНСК София – град разрешение за ползване № ДК – 07 – 250 от 06.07.2006 г., правото на строеж е реализирано през 2006 г.
Въззивният съд е приел, че спорно по делото е дали след реализиране на отстъпеното от нея право на строеж и съответно учреденото й такова, ответницата Р. е станала изключителен собственик на процесния апартамент № 8 по силата на трансформация правото на строеж в право на собственост върху конкретни обекти. Над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права, действията му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа, съответни идеални части от сградата по приращение /чл. 92 ЗС/ ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза УПИ, в което е изградена пететажната сграда, където се намира апартамент № 8, попада в отреждане за комплексно жилищно строителство. Приложими са правилата на ЗУТ. Процентното съотношение на площта на УПИ **** към площта на УПИ **** е 500/1005 или 49,75 %. Ищците черпят правата си от приращението, осъществено чрез застрояването при отсъствие на разпоредителна сделка от тяхна страна, засягаща притежавания от тях дял в съсобствеността на земята, т. е. квотите следва да бъдат изчислени в съответствие с обема права на собственост върху земята, както следва: 5/36 от 500/1005 = 125/1809 – за ищците и 31/36 от 500/1005 = 775/1809 за ответницата.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от него въззивно решение е недопустимо. Делбата е допусната между страните по делото при квоти, които при сбор не формират едно цяло. Не са изложени мотиви как са формирани посочените квоти : 125/1809 за ищците и 775/1809 за С. Т. Р., при които е допусната делбата на процесния имот – апартамент № 8 с площ от 83,54 кв. м. и защо те са приравнени на 1/36 и 5/36 ид.ч. /без делбата да е допусната при тези части/. По принцип при допускането на делбата сборът на квотите на отделните съделители образува единица /100% права върху делбения имот/. По тази причина в делбата следва да участват и всички съсобственици в качеството им на необходими задължителни другари/. Съгласно чл.345 ГПК пък когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от делбената маса, ако между наследниците от една страна и третите лица – от друга докато не се извърши делба. В разглеждания случай въззивният съд не е изложил никакви мотиви защо е възприел така посочените квоти, които не формират 100%. В резултат на това не е посочено кой притежава частта над общите 900/1809 ид.ч. и дали трябва да участва в делбанта в качеството си на съсобственик.
При това положение решението следва да се обезсили като недопустимо. Въззивният съд не е определил предмета на спора, вкл. легитимираните да участват по делото лица в качеството им на съсобственици, не е посочил как достига до възприетите квоти в делбения апартамент, разпределени по този начин между страните по делото.Неясно защо квотите са определени върху площта на дворното място, без сборът им да образува едно цяло, т.е. налага се извод, че в производството не участват всички съсобственици. При това положение и при прилагане на т.1 от ТР№1/2010г., по т.д.№1/2009г., ОСГТК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав, при което следва да се изясни въпросът конституирани ли са всички съделители /съсобственици/ и ако да, то да се определят квоти в делбения имот, отговарящи общо на 100% права.
По изложените съображения и на основание чл.293,ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4934 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 1424/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: