3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1559/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. П. Т. от[населено място] против решение №1093/06.08.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№28/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №3451/20.11.2009г. по гр.д.№9941/2007г. по описа на В. районен съд,ХІ с. за отхвърляне на предявения от М. П. Т. срещу Й. Г. Х.,иск с правно основание член 108 от ЗС за предаване владението върху реална част 423 кв.м, от поземлен имот №2951 от КП на местн.”Б. –север”,находящ се в землището на[населено място].
В изложението с вх.№ 41842/26.10.2010г.,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК:
„а именно по въпроса:Нищожно ли е дарение на чужд имот и възможно ли е придобиването с кратката петгодишна давност?
Съдът неправилно и при нарушения на процесуалните правила е достигнал до становището,че ответницата се легитимира като собственик по давностно владение,което е започнало от 1997г. и краткия давностен срок за предявяване на иска е изтекъл,поради което предявеният ревандикационен иск следва да се отхвърли,а решението на В. районен съд да се потвърди.
По основанието по член 280 ал.1 т.1 от ГПК-Позоваваме се на Постановление №6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г. на Пленума на ВС,точка 10,съгласно което нищожният договор не е правно основание по смисъла на член 70 ал.1 от ЗС.
По основанието по член 280 ал.1 т.2 от ГПК-Позоваваме се на решение №1543/30.10.2002г. на ВКС по гр.д.№1898/2001г.,ІVго,Решение №1174/11.11.1985г. на ВС по гр.д.№518/1985г.,Іго и Решение №590/27.03.1998г. на ВКС по гр.д.№2259/1996г.,ІVГО,съгласно които нищожно е дарение с предмет бъдещо имущество и нищожната сделка не е основание за добросъвестно владение”
След горепосочения текст на изложението,се излагат съображения,свързани с установеното по делото ,излага се фактология по делото и се навеждат оплаквания за неправилни изводи на съда,които по своята същност представляват касационни оплаквания,подобни на тези,изложени в касационната жалба на основание член 281 т.3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Й. Г. Х. от[населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата М. Т.,претендира права върху процесния имот на основание решение на ПК №608 от 30.04.1999г. на ПК Варна,издадено в полза на наследници на П. Е. П.,с което е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 8,515 дка,който имот попада в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ,и обхваща и части от имоти,между които ПИ №2951 в посочената част,придобит от наследодателя по давностно владение,осъществявано в периода от 1927г. до 1959г.,когато имота е внесен в ТКЗС.При преценка на събраните по делото доказателства относно правото на собственост върху процесния имот,част от възстановения на наследодателя на ищцата земеделски имот,за който е представен нот.акт №20/1937г. и с оглед данните по заключението на съдебно-техническите експертизи за идентичността на имота по т.2 от горния нотариален акт и процесния имот,съдът е стигнал до извода,че е доказана материалноправната легитимация на ищцата върху спорната част от имот ПИ 2951 по КП на „Б.-север”.Въпреки,че ответницата се е позовала на дарствени разпореждания,извършени в нейна полза,съдът с оглед доказателствата по делото е стигнал до извода,че не са доказани самостоятелни права на дарителя И. Б. върху имота,а към 1968 г.собствеността върху имота не би могла да се придобие по давност,тъй като е била част от земеделската земя внесена в ТКЗС от П. Е..За да отхвърли предявения иск,съдът е приел,че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла придобивна давност в нейна полза,като последната установила владението си върху имота №1529,в съответстващата й идеална част през 1997г.,а след подялбата през 2005г. владението продължило върху имот 2591.Към завеждане на иск-16.11.2008г.,съдът е приел,че ответницата е доказала владение продължило близо 10 години,като ограничението за придобиване по давност,съобразно нормата на член 5 ал.2 от ЗВСОНИ,отпада с начален момент 22.11.1997г.За да приеме,че ответницата има качеството на добросъвестен владелец,съдът се е позовал на доказателствата по делото,свързани с придобиването на идеална част от недвижим имот от страна на ответницата Х.,съставляващ имот пл.№1529 целия от 1000 кв.м,извършено с нот.акт №77 от 4.09.1997г., извършено от лице,което не се легитимира като собственик на имота,обаче получилия дарението,в случая ответницата Х. не е имала знание за действителните права на своя дарител,което по презумпцията на член 70 ал.2 от ЗС й придава качеството на добросъвестен владелец,като краткия давностен срок от 5 години в нейна полза е изтекъл.
Видно от съдържанието на изложението на касатора и посочения според същия правен въпрос и решаващите изводи на съда,изложени по –горе,този така посочен правен въпрос не е от значение за изхода на делото и не е обусловил изводите на съда.Това е така,защото в случая съдът не е основал изводите си и не свързва придобиването на правото на собственост от ответницата върху процесния имот на основание извършено дарение,за което ищцата възразява че е нищожно,тъй като с решаващите си изводи приема,че е установено владение върху чужд имот,получен от ищцата по дарение,без надарената да има знание,че праводателят й не е собственик на процесния имот.Ето защо така формулирания от касатора в изложението му правен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда и не е от значение за изхода на спора,както и посочената съдебна практика от касатора,която се отнася до друга фактическа обстановка и друг,различен от решения с въззивното решение правен въпрос,по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1093/06.08.2010г. на В. окръжен съд-гражданско отделение,постановено по гр.д.№28/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. П. Т. от[населено място] да заплати на Й. Г. Х. от[населено място] сумата 250 лева/двеста и петдесет лева /разноски по делото за настоящата касационна инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: