О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
гр. София, 18.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 537/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 128 от 11.03.11г., постановено по гр.д.№ 164/11г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 2055 от 02.12.10г. по гр.д.№ 3771/10г. на Русенския районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба дворно място с площ от 532 кв.м., съставляващо имот № 95.188 по плана на [населено място], Р. област, м.”До стадиона”, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда между П. Х. П. и Й. Д. К. при квоти 2/3 ид.части за първия съделител и 1/3 ид.част за втората съделителка.
По делото е установено, че страните по делото са наследници по закон на Г. Д. П., починала през 2009г., като ищецът в първоинстанционното производство П. П. е неин преживял съпруг, а ответницата – нейна сестра. Процесният имот е бил собственост на наследодателката (н.а. № 144/93г.), придобит от нея по реда на § 4а П., като с нот. акт № 195/09г. ответницата и нейният съпруг са признати за собственици на същия по наследство и давност. С оглед обстоятелството, че наследодателката е предоставила имота за ползване на ответницата през 2003г., решаващият съд е приел, че същата не го е придобила по давност, тъй като от една страна 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл, а от друга – че тя не е била владелец на имота, а негов държател.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за предпоставките, които следва да са налице, за уважаване на претенция (предявена по пътя на възражение) за придобиване на собственост върху недвижим имот въз основа на изтекла 10-годишна придобивна давност и по процесуалноправния въпрос за допустимите начини за предявяване на тази претенция и в частност за възможността това да бъде направено чрез възражение, базирано не само на констативен нотариален акт, а чрез пълно доказване наличието на елементите на фактическия състав на придобивната давност в самото исково производство, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Тъй като касаторката се позовава на противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС, релевираното от нея основание за допускане на касационно основание следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /ТР № 1/09г. ОСГТК на ВКС/.
Същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос по приложението на правната норма е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай по поставените въпроси липсва каквото и да е противоречие между атакуваното въззивно решение и представените от жалбаподателката Р № 1222 по гр.д.№ 3941/07г., Р № 1796 по гр.д. № 2657/95г. и Р № 335 по гр.д.№ 635/08г. на ВКС (с първото е прието, че за да се осъществи фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно владението да е несъмнително и явно; с второто – че дали едно лице и владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията по повод на вещта, а с третото е отхвърлен предявен ревандикационен иск като е прието, че ищците не са собственици на претендирания имот, както и че ответниците са го придобили по давност като са го владели непрекъснато в продължение на 40 години), поради което посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Във връзка с другото основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения. Освен това във връзка с поставените общи въпроси нормативната уредба е пълна, ясна и непротиворечива и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед на казаното подадената от Й. Д. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 11.03.11г., постановено по гр.д.№ 164/11г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: