О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
С. 08.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 727/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ш., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат О., срещу въззивно решение от 03.08.2013г. по гр.дело № 13396/2012г. на Софийския градски съд в частта относно отхвърлената претенция за признаване право на задържане до заплащане на извършени подобрения. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : следва ли съдебно-техническата експертиза да бъде обсъдена от съда наред с другите доказателства и той да изложи мотиви защо не възприема заключението; следва ли съдът служебно да проконтролира изпълнението на възложените от него задачи; следва ли при обсъждане на гласните доказателства съдът да посочи защо ги кредитира или не. Сочат се ППВС№6/1974г. и решения на ВКС с твърдение, че постановеното им противоречи.
Ответникът по касация В. К. С. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение потвърдено решение от 18.06.2012г. по гр.д.№230/2011г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният от В. К. С. срещу И. Г. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на процесния недвижим имот и отхвърлено възражението на Ш. за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобрения в размер на 15 500 лева на основание чл.72,ал.1 ЗС. В. съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил към изложените от него мотиви по реда на чл.272 ГПК. Приел е,че от доказателствата е установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот и владението му от ответника. С оглед разпоредбата на чл.72 ЗС ответникът като добросъвестен владелец има вземане за подобренията, които е направил в имота в размер на сумата, с която се е увеличила неговата стойност, има вземане за необходимите разноски за запазване на вещта, както и право на задържане до заплащането им. Не е доказано от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е извършил описаните в молбата му от 09.12.2011г. подобрения в имота. Освен това не е доказано, че вследствие на тях е увеличена стойността на имота. За да направи този извод въззивният съд е обсъдил заключението на техническата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели като е изложил мотиви защо счита, че не установяват твърдяните от касатора факти.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Повдигнатите в случая от касатора въпроси, касаещи заключението на техническата експертиза не са неотносими, тъй като решаващият извод на въззивния е, че ответникът не е доказал да е извършил твърдяните от него подобрения в имота. При това положение въпросът дали възприема заключението на техническата експертиза, даващо стойност на извършените подобрения, но не и увеличена стойност на имота, и дали съдът служебно трябва да следи изпълнението на възложените на експертиза задачи, са неотносими. Това е така, защото не е предмет на техническата експертиза установяването на факта на извършване от ответника на твърдяните подобрения. Въпросът за обсъждане на свидетелските показания също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. В. съд е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. посочената от касатора, и е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е показанията на всички разпитани по делото свидетели и е посочил какви факти установяват те. В останалата си част въпросът за доказателствата касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответника по касация и данни за направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.08.2013г. по гр.дело № 13396/2012г. на Софийския градски съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: