Определение №239 от 17.6.2013 по гр. дело №2213/2213 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239
София 17.06. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2213/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. В. и А. К. Ф., [населено място], чрез пълномощника му адвокат П., срещу въззивно решение №1927/12.12.2012г. по гр. дело №2981/2012г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението към касационната жалба по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Сочат се процесуални нарушения на въззивния съд – не е извършена преценка на всички факти и доказателства, направени са необосновани изводи относно квотите в съсобствеността и изграждането на пристройката. Не е обсъдено становището на ответника, че процесните МПС и ръчна сонда са продадени от наследодателя. Посочени са съдебни решения.
Ответникът по касация Ц. П. В. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №259/2012г. по гр.д.№1960/2011г. на Асеновградския районен съд в частта, с която е допусната делба на МПС Фиат И. и в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на недвижим имот – дворно място с плащ 513 кв.м., съставляващо парцел VІ-626,кв.38 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с РЗП 220 кв.м., жилище от 30 кв.м. и стопанска постройка от 81 кв.м. и всички подобрения в имота. Постановено друго, с което е допусната делба между Т. В., А. Ф. и Ц. В. по отношение на описаното дворно място и постройки върху него при квоти : по 1/3 ид.ч.. за всеки от съделителите по отношение на дворното място и подобренията; за жилищната сграда с пристройка – 4/6 ид.ч. за Ц. В. и по 1/6 ид.ч. за останалите съделители. Отхвърлен е искът на Т. В. и А. Ф. срещу Ц. В. за делба на МПС Фиат И.. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът за делба на движими вещи -ръчна сонда с тринога с Ф – 230мм. с 10 бр.обсадни тръби по 3 м. и 2 бр. свредел с Ф-108+Ф-240мм., тръба жилонка, заваръчен апарат „К.”. Въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на К. В.,поч.2011г. като Ц. В. е негова съпруга, а останалите съделители – негови деца от първия му брак със С. В.. По време на първия си брак, прекратен с развод, К. В. е придобил в режим на СИО празно дворно място от, съставляващо парцел VІ-626. След развода между бившите съпрузи е извършена делба, по силата на която празното дворно място е поставено в дял на К. В., поради което той е станал негов изключителен собственик. Жилищната сграда с пристройката е изградена по време на втория брак с Ц. В., поради което по отношение на нея е налице режим на СИО. След смъртта на общия наследодател квотата на преживялата му съпруга у 1/3 ид.ч. от дворното място и 4/6 ид.ч. от сградата. Квотите на двете му деца са по 1/3 ид.ч. от мястото и по 1/6 ид.ч. от сградата. По отношение на движимите вещи въззивният съд е приел, че за тях не е установено местоположението и държането им. Според свидетелските показания микробусът е продаден, а заваръчният апарат принадлежи на трето лице.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. По отношение делбата на недвижимия имот общо са посочени процесуални нарушения – необсъждане на приети доказателства, без да се конкретизира кои са те. Изложеното в тази връзка съдържа касационни оплаквания за необоснованост на изводите кога е построена жилищната сграда, за несъответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото. Тези оплаквания обаче не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Не са налице изискванията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и в частта относно делбата на движими вещи. Въззивният съд е обсъдил относимите факти и доказателства по въпроса дали е налице съсобственост върху движимите вещи и кой ги държи, съгласно изискванията на чл.344,ал.1,изр.2 ГПК. Липсва конкретен правен въпрос и в тази част на изложението, а се сочат само оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт.Те обаче са основание за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване възивно решение, а не основание по чл.280,ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1927/12.12.2012г. по гр. дело №2981/2012г. на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top