О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.05.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2489/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№103352/04.09.2014г.,подадена от Е. П. К.,чрез пълномощника му адвокат К. Н. А.,против решение №3323/08.05.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-А въззивен състав,постановено по гр.д.№14032/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 07.05.2009г. по гр.д.№2386/2008г. по описа на Софийски районен съд,26 състав и вместо него е поктановено:признава за установено по предявен от Л. Й. В.,на чието място по реда на чл.120 ГПК/отм/ са конституирани законните й наследници И. Н. К.,Т. Ц. Т.,В. Б. Г. и Г. Е. Т.,както и от М. Т. К. против Е. П. К.,отрицателен установителен иск,с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/,че Е. П. К. не е съсобственик на масивна двуетажна сграда в С., [улица],с площ от 105,64 кв.м,сътояща се от първи етаж с две стаи и сервизни помещения,заедно със зала от 420кв.м и дворното място от 625 кв.м,съставляващо УПИ VІ-6,кв.27 по плана на [населено място],м.”Г.-З. Г-14”.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. Т. К.,чрез пълномощника си адвокат Т. Б.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото за не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че Г. С. В.-поч. на 09.06.2003г.- общ наследодател на ищцата Л. В.-преживяла съпруга и на праводателя на втората ищца-М. Т. К.-К. Г. В.,в качеството му на бивш акционер на Акционерно дружество „Ауто импорт”,от което е одържавен процесния имот,към този момент е притежавал 280 акции,които съответстват на 46,60 % идеални части,е възстановено на правото му на собственост по силата на ЗВСОНИ,но съгласно предвиденото в чл.3,ал.2 ,предл.второ,ЗВСОНИ,при реституция на юридически лица,когато те не съществуват при влизането в сила на този закон,правото им на собственост се възстановява в полза на съдружниците и членовете им,съответно на физическите лица,които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им,съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.Съдът е приел,че върху тези права не възниква съпружеска имуществена общност,защото при отчуждаването,имотът е бил в режим на разделност, преди влизане в сила на чл.103 СК от 1968г./отм/ и пар.6 от ПЗР на СК от 1985г./отм/,поради което така възстановеното право на собственост върху процесния имот е лична такава на общия наследодателя,във връзка с което е стигнал до извода,че са частично опровергани констатациите на нотариуса,съгл.ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС,по съставения констативен нотариален акт №22/03.06.1997г.,според който Г. В. бил собственик на 2/3 ид.ч. от имота/вместо само на 46,60% ид.ч/, на съпругата му Л. В. на останалата 1/3 ид.част/след като последната няма никакви реституционни права/.Съдът е посочил,че разпореждането ,извършено приживе от Г. В. и съпругата му Л. В.,с целия имот,който дарили на сина си К. Г. В.,по силата на нот.акт №193/1999г.,целия процесен имот,е произвел вещноправен транслативен ефект, само до размер на реално притежаваните от единия прехвърлител Г. В. 46,60 % ид.части от имота,като само до този обем от вещни права поражда прехвърлително действие и последващият договор за замяна, обективиран с нот.акт № 49/2003г.,с който К. В. прехвърля на ищцата М. К. ? идеална част от процесния имот.С оглед на така установеното съдът е констатирал,че и двамата прехвърлители Г. В.-поч.09.06.2003г. и К. В.-поч.03.07.2003г. приживе са се разпоредили изцяло с притежаваното от тях право на собственост върху имота,като при откриване на наследството на първия от тях-Г. В. в наследствената маса не се включват вещни права върху имота,които да преминат към законните наследници Л. В.-преживяла съпруга,Ц. В.-дъщеря-праводател на ответника Е. К., и К. В.-син,последния наследен от единствения си наследник-неговата майка Л. В..Съдът е стигнал до извода,че няма никакъв вещен прехвърлителен ефект договорът за продажба на наследство от 17.12.2004г.,с нотариално заварени подписи от тази дата,с който Ц. Г. В. продава на ответника Е. К. наследството,останало от баща й Г. В..
С изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено „допълнение към касационна жалба”,касаторът заявява/цитирам/:
„Основания за допустимост на касационно обжалване-чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно обсъждането на доказателствата в тяхната съкупност и поотделно.Въззивният съд се произнеся с ново решение по съществото на спора,при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства,като е длъжен да изгради своите правни изводи не само на отделни факти,но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и търсената защита-Решение №691 от 02.02.2011г.,постановено по гр.д.№1620/2009г.,І ГО на ВКС.”,
Като се правят оплаквания,че въззивният съд в решението не е обсъдил защо Ц. Г. В.-законен наследник на Г. С. В. е”обезнаследена”,същото така бил необоснован извода как след смъртта на Г. В. и К. В. не се включват в наследствената маса вещни права върху имота,поради което съдът бил стигнал до погрешни изводи за прехвърлителния ефект на договора за продажба на наследство от 17.12.2004г.,с който Ц. В. е продала на касатора наследството от баща си Г. В..
Видно от съдържанието на приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,във връзка с формулирания правен въпрос за задължението на съда според посочената съдебна практика на ВКС,касаторът навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно, член 280 ал.1 ГПК.Още повече,съдът изрично е посочил,че приживе наследодателят Г. В., се е разпоредил с притежаваното право на собственост върху процесния имот и при откриване на наследството на последния,в наследствената маса не се включват вещни права върху имота,поради което не е настъпил спрямо него и вещен прехвърлителен ефект с посочения договор за продажба на наследство.Наред с това,касационният съд намира,че произнасянето на съда с въззивното решение не е в противоречие,а напротив в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Във втората част от изложението на касатора,включва/цитирам/:
„Основания за касационно обжалване –чл.281,ал.1,т.3 ГПК:
Постановеното решение е неправилно,не разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон и спорното материално право .Изводите на съда не са в съответствие с установените фактически положение налице са:
1.процесуални нарушения при субстанцирането на спорното материално право,
2.не са обсъдени доказателствата в тяхната съвкупност,
3.допуснати са грешки относно изводите на съда.”
Очевидно,в тази част се излагат изключително касационни оплаквания за неправилността на постановеното въззивно решение,както и сам касаторът се позовава на разпоредбата на член 281,т.3 ГПК,които са различни от предпоставките за допускане на касационно обжалване,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване не въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба М. Т. К.,следва да се присъдят на основание член 78,ал.3 ГПК направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 380 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения с отговора договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3323/08.05.2014г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV-А въззивен състав,постановено по гр.д.№14032/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. П. К. да заплати на М. Т. К.,сумата от 380 лева/триста и осемдесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: