О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
гр. София, 29.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 820/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Д. Н. Й., [населено място], и Й. Н. Й., [населено място], чрез пълномощника им адвокат М. К., срещу определение № 807/01.11.2017 г. по ч. гр. д. № 577/2017 г. на Ловешки окръжен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос: Редовно ли е, съобразно нормата на чл. 39 ГПК призоваването, ако съобщението се изпраща лично на страната, при положение, че още с отговора на исковата молба е бил посочен съдебен адрес и съдебен адресат, който в случая е и пълномощник на страната по делото. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 249/2010 г. по гр. д № 397/2009 г., ІІІ г.о., ВКС и посочените в обжалваното определение съдебни актове/,а отговорът му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение е следвало да бъде съобщено на пълномощника, а не лично на страната.
Ответниците по жалбите Й. Н. Й., Ц. Н. Й., [населено място], и К. С. Л., гр С., не са взели становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частните касационни жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1489/23.06.2017 г. по гр. д. № 49/2016 г. на РС – Тетевен, с което е върната като просрочена подадената от Д. Н. Й., [населено място], чрез пълномощника й адвокат М. К., въззивна жалба вх. № 3483/23.06.2017г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че Д. Н. Й. е посочила с отговора на исковата молба за съдебен адресат за връчване на съобщения – пълномощника си по делото адвокат М. К.. Препис от първоинстанционно решение е връчено лично на страната на 06.06.2017 г. Въззивната жалба на Д. Н. Й. е подадена по пощата на 21.06.2017 г., т.е. след преклузивния срок по чл. 259 ГПК. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК когато страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник по делото, които в настоящия случай съвпадат, връчването се извършва на това лице. Връчването е редовно и когато съобщението е получено лично от страната по аргумент от чл. 54 ГПК. Срокът за подаване на въззивна жалба от страна на Д. Й. е пропуснат, поради което е въззивната жалба подлежи на връщане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280,ал.1 ГПК.
Не са налице сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Даденото от въззивния съд решение на поставения процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. с посочените от жалбоподателите решения и определения. Решение № 249/2010 г. по гр.д. № 397/2009 г., ВКС, ІІІ г.о. не може да се приеме като относимо, тъй като касае друга фактическа обстановка. С него е прието, че когато единственият посочен за страната в седалището на съда адрес /община/ е този на съдебния адресат, който е и пълномощник, предназначените за страната призовки или съобщения следва да се връчат чрез това лице, а не на ноторно известния адрес на общината. В разглеждания случай обаче страната е посочила в отговора на исковата молба /след проведено производство по отмяна по чл.304 ГПК/ адрес в района на седалището на съда –гр.Т., [улица]. Посоченият по късно адрес за кореспонденция е в С. чрез адвокат М. К.. Препис от първоинстанционното решение е връчен лично на Д. Й. на 06.06.2017г. на адреса в [населено място]. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която не е налице ненадлежно връчване на страната, която е посочила съдебен адресат, ако същата получила призовката или съобщението лично /решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 2938/2014 г., ВКС, ІV г.о./. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Ако съобщението е връчено на страната на посочения от нея адрес, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 ГПК и е получено от нея лично, независимо, че същата е имала пълномощник по делото, по аргумент от чл. 54 ГПК, връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл.38 ГПК, също както и на тази по чл. 39, ал. 1 ГПК /в този смисъл са определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 503/2017 г., ВКС, ІІІ г.о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч.т.д. № 1991/2016 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г., ВКС, І т.о./. Законодателят в чл.45 ГПК дава приоритет на личното връчване, към което е приравнено и връчването на представител. Направеният от съда извод е изцяло в съответствие с разрешението, дадено в цитираната в обжалваното определение и приложена към изложението по частните жалби съдебна практика. В съответствие с нея съдът е приел, че връчването е редовно, като с оглед датата на лично връченото съобщение, въззивната жалба е подадена от Д. Н. Й. на 21.06.2017 г. – след законоустановения срок и спрямо нея следва да се приложат последиците на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. След като е налице формирана практика на ВКС по поставения въпрос и тя е съобразена от въззивния съд, то не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не са развити мотиви т как отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият касае разпоредбите на чл. 38 и следващите от ГПК, уреждащи режима на връчване на съобщения и призовки по делото, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Не е налице противоречие в установената съдебна практика във връзка с прилагането на чл. 39, ал. 1 ГПК и не се налага нейното тълкуване и спиране на делото до произнасяне с тълкувателно решение,в каквато насока се излагат доводи от жалбоподателите.
Следва да се отбележи, че жалбоподателите са приети за необходими другари /решение по реда на чл.304 ГПК по гр.д.№ 5943/15г., ВКС, ІV г.о./ – ответници в производството по предявения иск по чл. 64 ЗС, поради което приложение намира разпоредбата на чл.265 ГПК, т.е. жалбоподателката Д. Й. ще участва в производството /като въззивник по жалбата на другия другар/ с оглед постановяването на еднакво спрямо всички необходими другари решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 807/01.11.2017 г. по ч. гр. д. № 577/2017 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: