О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София,10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1220/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ч. от [населено място] срещу въззивно решение № 153 от 18.10.16г., постановено по в.гр.д.№ 375/16г. на Варненския апелативен съд, 2 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 503 от 15.05.16г. по гр.д.№ 2112/14г. на Варненския окръжен съд в уважителната му част и вместо него е отхвърлил иска на М. Б. Ч. против В. Д. П. и Е. Н. П. по чл.109 ЗС за премахване на незаконно изградената разделителна ограда в двора на [улица], [населено място], като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост като възстановят носещата конструкция на зида и премахнат изградените в дворното място площадка от мрамор и веранда на фасадната стена на къщата.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща с в [населено място], [улица], имаща статут на културна ценност. Поради необходимост от ремонт е изготвена проектна документация, съгласувана с Министерство на културата, собствениците на имота и подписана от тях и одобрена по надлежния ред, като е издадено разрешение за строеж от 21.02.11г. От заключението на тричленната техническа експертиза е установено, че при извършване на ремонтни дейности в избеното помещение не е извършено предаване на части от общия коридор към избените помещения на ответниците и не са засегнати носещи стени на сградата. Съществуващата в това помещение дървена стълба поради изхабеността си е била заменена с нова поради невъзможност от реставриране. Изградената козирка /веранда/ над главния вход представлява платформа с метална конструкция и не е предвидена да изпълнява функциите на балкон. Площадката пред жилищната сграда е изработена от гранит с необходимата грапавост и отговаря на изискванията за безопасност при ползване. Разрешените по одобрения проект разрешението за строеж не са извършени в пълния си обем, като установените отклонения са несъществени по смисъла на ЗУТ. Намиращият се в мястото декоративен архитектурен елемент /ограда/ е поставен с цел ограничаване достъпа до сградата откъм съществуващия в дворното място магазин, като същият е поставен по решение на ОС на ЕС, а не от ответниците. С оглед на това съдът е приел, че всички строителни работи в имота са извършени след надлежни строителни разрешения, одобрени и съгласувани по надлежния ред и не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, респ. предявените искове по чл.109 ЗС за неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Изградената в общия двор разделителна ограда, ограничаваща достъпа до част от дворното място, пречи ли за упражняване правото й на собственост върху 23,5 % ид.части от дворното място, на които е собственик; 2. Изградената в двора ограда, която не дава възможност за достъп на част от дворното място, представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.31 ЗС; 3. Може ли етажната собственост да решава за начина на ползване на общия двор /изграждане на разделителна ограда в двора/, при условие, че съсобственици в общия двор са и други лица, извън членовете на етажната собственост /Т. З./; 4. При наличието на обща вещ по смисъла на чл.30 ЗС /общ двор/, кой може да вземе решение за управлението му /изграждане на разделителна ограда – ОС по смисъла на ЗС или ОС на ЕС по смисъла на ЗУЕС; 5.Какви са задълженията на съда, действащ като първа и като въззивна инстанция при постановяване на решение и 6. За приложението на чл.109 ЗС и по-конкретно дали спазването на нормативните изисквания при извършването на законно регламентирана дейност е пречка да бъде уважен иск по чл.109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване, миризми и необходимо ли е ищецът по негаторния иск във всички случаи да доказва, че неоснователното действие му пречи да упражнява своето право. Поддържа се, че последните два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция с оглед датата на подаване на касационната жалба-21.12.16г. преди изменението, обн.ДВ, бр.86/27.10.17г. на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.При посочените по-горе решаващи мотиви за постановяване на обжалваното решение, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт и не кореспондират с установеното по делото. Изводът, че липсват основания за уважаването на негаторните искове са направени поради това, че всички строителни работи в имота са извършени с незначителни отклонения след надлежни строителни разрешения, одобрени и съгласувани по надлежния ред и не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, респ., че оградата в дворното място е поставена с решение на ОС на ЕС, а не от ответниците. По отношение на петия поставен въпрос следва да се отбележи, че същият е твърде общо формулиран за да може да обуслови допускането на касационното обжалване. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол. Освен това липсва и противоречие с посочената практика на ВКС – Р № 13 по гр.д.№ 4287/15г., ІV г.о., Р № 14 по гр.д.№ 4658/15г., І г.о. и др., нито са изложени някакви доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки. Във връзка с последния поставен въпрос следва да се отбележи, че съгласно т.3 на ТР № 4/15г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иск с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание ч.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 1300 лв. за всеки от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 153 от 18.10.16г., постановено по в.гр.д.№ 375/16г. на Варненския апелативен съд, 2 с-в.
О с ъ ж д а М. Б. Ч. от [населено място] да заплати на Е. Н. П. от [населено място] сумата 1300 лв./хиляда и триста лева/ разноски.
О с ъ ж д а М. Б. Ч. от [населено място] да заплати на В. Д. П. от [населено място] сумата 1300 лв./хиляда и триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: