О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4814/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. С. от [населено място] и Н. И. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 4862 от 10.06.16г., постановено по гр.д.№ 4584/12г. на Софийския градски съд, ІІ-А с-в, в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 20.04.10г., постановено по гр.д.№ 5745/09г. на Софийския районен съд, 26 с-в, и вместо него е признал за установено по отношение на А. Р. С. и Н. И. И., че Б. Г. М. е собственик по давност на УПИ І-1919 в кв.206 по плана на [населено място], местност “Купен дол”, с площ от 570 кв.м. на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.2 ЗС.
По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 126/07г., ищецът в първоинстанционното производство Б. Г. М. е закупил процесния имот от В. Н. Т., която се е легитимирала като негов собственик със сключен с нот. акт 37/93г. договор за дарение. Имотът е бил поставен в дял на нейната праводателка М. К. по силата на съдебна спогодба от 1991г. между нея и Н. В., които през 1965г. са сключили с трето лице предварителен договор за продажбата му, като при сключването на договора продавачът е твърдял, че го е придобил на основание замяна от Т. комисия срещу друг негов имот. С решение № 5143 от 14.11.03г. на ОСЗГ “О. купел” правото на собственост върху имота е възстановено на ответниците.
При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че по делото не е осъществено пълно и главно доказване на факта за наличие осъществена замяна от Т. комисия, нито е доказано наличие на пречки по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституция на имота в полза на ответниците, поради което ищецът не се легитимира като собственик на имота по силата на договора за покупко-продажба. По отношение на заявеното от него при условията на евентуалност основание за придобиване на имота по давност е прието, че осъществяваното от него и от неговата праводателка владение е било добросъвестно по своя характер по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като е основано на правни сделки и че същият е придобил имота по давност, тъй като от неговата реституция през 2003г. до предявяването на иска петгодишният давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС е изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за давността, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в мотивирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от изложението, респ. от касационната жалба, нито може да допуска касационното обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в хипотезите на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
В случая касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, респ. е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /въпросът за придобивната давност е твърде общ и не представлява такъв въпрос/, поради което касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Направените в изложението оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка и неправилност на решението не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че не е налице никакво противоречие с ТР № 10/12г. на ОСГК на ВКС, нито с ППВС № 6/74г. и Р № 38 по гр.д.№ 5208/14г. и Р 221 по гр.д.№ 2033/13г. на ВКС, І г.о., на които се позовават касаторите, тъй като съдът не е приел, че проводателката на ищеца е владяла имота на нищожно правно основание, т.е. че осъществяваното от нея владение върху имота е недобросъвестно по своя характер, а както се посочи по-горе в тази връзка не е формулиран правен въпрос, нито е обосновано наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Не са изложени релевантни доводи и за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за давността.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 4862 от 10.06.16г., постановено по гр.д.№ 4584/12г. на Софийския градски съд, ІІ-А с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: