О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
гр. София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 653/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Ш. от [населено място] срещу решение от 29.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 711/10г. на Кюстендилския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 377 от 17.07.09г. по гр.д.№ 1775/07г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между А. Д. А. и Х. Д. Ш. на УПИ І-148, в кв.13 по плана на [населено място], Кюстендилска област с площ от 498 кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с Р. от 80 кв.м., навес от 25 кв.м. и полумасивна сграда с Р. от 60 кв.м. при равни права, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. Ш. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените й части от наследствата на родителите й Т. Х. К. и Д. А. К., накърнена със сключен между тях и А. Д. А. договор за дарение на недвижим имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са преки низходящи на Т. Х. К., починала на 31.05.05г. и Д. А. К., починал на 18.11.06г., които са били собственици на процесния имот. Със саморъчно завещание от 12.10.06г. Д. К. е завещал на дъщеря си Х. Ш. цялото си движимо и недвижимо имущество, като във връзка с това завещание е установено, че то е написано от завещателя и подписано от него след текста “с уважение:” от дясната страна на листа, а така също, че на следващия ред от лявата страна на листа същият е написал думата “завещател:”, както и трите си имена под нея. Доколкото обаче след текста “завещател:” е положен подпис от друго лице, въззивният съд е приел, че волята на завещателя е била опорочена, тъй като е налице вмешателство на трето лице и че завещанието е нищожно и не е произвело правно действие, респ. че имотът е съсобствен между страните при равни права.
Предявеният от Х. Ш. иск по чл.30, ал.1 ЗН е приет за неоснователен, тъй като сключеният с нот.акт № 179/87г. договор за дарение на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] прикрива договор за покупко-продажба на имота и е нищожен като привиден съгласно чл.26, ал.2 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса по какъв начин може да се материализира подписът на едно лице – като нечетлив параф или чрез изписване на трите му имена, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
М. или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В разглеждания случай поставеният от касаторката въпрос не обуславя изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че оставеното в нейна полза саморъчно завещание е нищожно, тъй като волята на завещателя е била опорочена поради вмешателство от трето лице, а не защото завещанието не е подписано от него. Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол на посоченото въззивно решение, а правилността на посочения извод не може да бъде предмет на преценка в настоящото производство.
Наред с това представеното от жалбоподателката Р № 377 по гр.д.№ 321/95г. на ВС (незадължителна практика) се отнася до формата на саморъчното завещание, а не до посоченото съображение на решаващия съд за незачитане на завещанието. Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени и посочените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки не са налице.
С оглед изложеното подадената от Х. Д. Ш. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 29.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 711/10г. на Кюстендилския окръжен съд.
О с ъ ж д а Х. Д. Ш. от [населено място] да заплати на А. Д. А. от същия град сумата 150 лв./сто
и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: