О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 541/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 135/20.11.2017 г. на Р. М. А. и А. И. А., [населено място], [община], област К., чрез процесуалния им представител адвокат Т. Б., и по касационна жалба вх. № 136/21.11.2017 г. на Я. Ф. А., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. С., срещу решение № 115/17.10.2017 г. по в. гр. д. № 145/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
С определение № 90/19.06.2018 г. производството по настоящето гр. д. № 541/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г. о. е прекратено и делото е върнато на Окръжен съд – Кърджали за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение. С решение № 141/16.07.2018 г. по в. гр. д. № 145/2017 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд е отстранил констатираното несъответствие и е отхвърлил предявения от Я. Ф. А., [населено място], иск с правно основание чл. 109 ЗС против [община], област К., за премахване на подпорната стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище“ в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център“, [община].
Р. и А. А. обжалват въззивното решение в частта, с която са уважени предявените срещу тях искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излагат твърдения за постановяването му по правни въпроси в противоречие с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Материалноправният въпрос е за предпоставките, които трябва да докаже ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС. Процесуалноправният въпрос е следва ли конкретно по всяко дело съдът да извършва преценка за това кои въздействия на ответниците са по – големи от обикновените и поради това са недопустими. Посочват, че въззивният съд не е обсъдил дали и кои от действията на ответниците създават за ищеца пречки за използване на собствения му имот по – големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Поддържа се и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Я. Ф. А., [населено място], чрез пълномощник адвокат А. С., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответниците А. част, в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
[община] не взема становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не е обжалвала въззивното решение в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове.
Касационната жалба на Я. Ф. А. е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е отхвърлен искът му по чл. 109 ЗС срещу [община] за премахване на подпорна стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Ц.”, [община], както и в частта, с която исковете за имуществени вреди и мораторна лихва до пълния предявен размер са отхвърлени като неоснователни и недоказани /първоинстанционното решение е потвърдено/. Касаторът твърди, че процесната подпорна стена не изпълнява своята функция по укрепване на земните пластове, същата е амортизирана, което спомага за засилване на свлачищните процеси. Представени са доказателства във връзка с твърденията, че искът е изцяло основателен, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Подадени са допълнение с вх. № 12995/01.12.2017 г. /п. к. 29.11.2017 г./ и допълнение от 23.01.2018 г. на касационната жалба, извън срока за касационно обжалване на решението, поради което не следва да се разглеждат.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е следва ли съобразно правилата в ГПК и решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г., ВКС, ІV г. о., въззивният съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните. По въпроса може ли въззивната инстанция да постанови решение, с което да задължи държавен или общински орган да премахне подпорна стена, за която е видно, че застрашава населението, дори за същата да има издадени всички строителни разрешения, при положение, че стената не изпълнява функцията си, поддържа очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците – Р. М. А. и А. И. А., [населено място], и [община] не вземат становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 46/19.05.2017 г. по гр. д. № 492/2015 г. в частта, с която Районен съд – Момчилград е отхвърлил предявените от Я. Ф. А. против Р. М. А., А. И. А. и [община] искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 45 ЗЗД до размера от 2274.90 лв., чл. 86 ЗЗД до размера от 913.83 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която Я. А. е осъден да заплати на Р. А. и А. А. разноски по делото. Вместо това ответниците Р. М. А., А. И. А. и [община] са осъдени да прекратят неоснователните действия, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху неурегулиран поземлен имот № 1, попадащ в урбанизираната територия на [населено място], незастроен, състоящ се от 362.226 кв. м. при граници за имота: север – мера на [община]; запад – мера на [община]; юг- път на [община]; изток – мера на [община] и неурегулиран поземлен имот № 2, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], състоящ се от 328.620 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97.134 кв. м., при граници: север – път на [община]; запад – мера на [община]; юг – застроен на Д. Х. А.; изток – застроен на М. З. А., съгласно нотариален акт № 27/2006 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. Р. и А. А. са осъдени да премахнат съществуващите като незаконни строежи – бетонен водоем и външна тоалетна; да преустановят ползването на обособения от тях в общински имот терен за земеделски нужди, ситуиран между имота на ответниците и общинската подпорна стена и да преустановят оттичането на обратните /фекални/ и повърхностни води в имота на Я. А.. [община] е осъдена да премахне Г – образна подпорна стена, отбелязана с черни контурни линии в приложеното към исковата молба геодезическо заснемане № 1/19.10.2015 г. на „Сепия“ ООД, както и септичната яма, изградени в общинския имот, находящ се над собствения на Я. Ф. А. незастроен неурегулиран поземлен имот № 1, попадащ в урбанизираната територия на [населено място], [община]; да осигури отвеждането на отпадните и повърхностни води от общинския имот в урбанизираната територия на [населено място], махала „Ц.”, [община], находящ се над неурегулиран поземлен имот № ****, собственост на Я. А., съобразно действащото законодателство, включително като изгради тръбопровод, който да отвежда дъждовните и фекални води в югозападна посока към близкото дере. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 2274.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сума в размер на 913.83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.01.2012 г. до завеждане на исковата молба – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и 670.83 лв., разноски по делото по компенсация за двете инстанции. Отхвърлен е искът на Я. Ф. А. по чл. 109 ЗС срещу [община] за премахване на подпорната стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Ц.”, [община]. В останалата част, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и мораторна лихва над присъдените суми, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения. Приел е, че ищецът е собственик на два недвижими имоти: неурегулиран поземлен имот № ****, попадащ в урбанизираната територия на [населено място], незастроен, състоящ се от 362.226 кв. м. и неурегулиран поземлен имот № ****, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], състоящ се от 328.620 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97.134 кв. м., при посочени граници, съгласно нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 27/2006 г. Неурегулиран поземлен имот № **** и къщата на ищеца се намират по – долу от поземлен имот № ****. Двата имота са разделени от прокаран път. Имотите на ответниците Р. М. А. и А. И. А. са разположени над неурегурлиран поземлен имот № ****. Имотите на ищеца и на ответниците не са съседни, разположени са на стръмен скат с голям наклон – съответно 25 % до 36 % в [населено място], в който район е активирано свлачище още преди 2004 г. Поради липса на изградена канализация или друга техническа система за отвеждане на отпадните и повърхностни води, при обилни валежи те се оттичат в имотите на ищеца и му нанасят щети /ответниците А. не отводняват повърхностните води в нарушение на чл. 87, ал. 2 ЗУТ/. Без издадени строителни разрешения, строителни книжа и инвестиционни проекти А. са изградили непосредствено под имота си в югозападна посока, Г- образна подпорна стена в общинския имот, находящ се между имота на ищеца и техния имот. Съгласно заключенията на вещите лица стената е силно амортизирана, спомага за развитието на свлачищни процеси и съществува реална опасност да се срути и да попадне в имота на ищеца. В имота си ответниците А. са построили и бетонов водоем и външна тоалетна със септична яма. Двете постройки са разположени над неурегулиран поземлен имот №****, собственост на ищеца, изградени без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
За предотвратяване оттичането на повърхностните води, [община] е изградила със свои средства подпорна стена през 2004 г., с дължина 50 – 60 м. и височина около 4 – 5 м, при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Ц.”, [община], и въз основа на издадено строително разрешение и проект. С изграждането на подпорната стена свлачището не е овладяно, а между нея и имота на ответниците А. се е образувал изкуствен водосбор, който при по – обилни валежи се излива периодично в имотите на ищеца. Ответниците са насипали допълнителна земна маса между техния имот и подпорната стена, с цел изравняване на съществуващата денивелация и обособяване на равнинен терен; започнали са да отглеждат земеделска продукция и да напояват насажденията. Като последица на 07.01.2012 г. голямо количество земна маса и повърхностни води се свлекли в имота на ищеца, затрупали вещи и насаждения, причинили пукнатини и разрушения на основни конструктивни елементи. По делото са налице данни, че ищецът е копаел и изхвърлял пръст в близост до основите на пропадналата бетонна стена и на същия е забранено да извършва изкопни дейности под подпорната стена.
С изграждането и ползването на незаконни строежи, част от които /тоалетна и септична яма/ водещи до нарушаване на санитарно – хигиенните изисквания, застрашаващи здравето на семейството на ищеца, с допускане на оттичането на обратни /фекални/ и повърхностни води в имота на ищеца, с насипването на земна маса и обособяване на терен, непосредствено над изградената общинска подпорна стена и ползването му за земеделски нужди, ответниците Р. А. и А. А. са нарушили и ограничили правото на собственост на ищеца. [община] не е предприела действия за ограничаване влиянието на свлачището и на незаконните действия на другите двама ответници върху ищцовия имот. С тези си действия тримата ответници ограничават, смущават и пречат на пълноценното ползване на имота от ищеца. Налице е причинна връзка между настъпването на вредите /макар свлачището да е природно явление/ и незаконосъобразните действия на ответниците и бездействието на [община] /непредприемане на мерки, за да се предотврати активирането и да се намали вредното въздействие на свлачището/, с които е оказано пряко въздействие върху правната сфера на ищеца, от което е претърпял вреди, поради което искът по чл. 109 ЗС е основателен.
За да отхвърли иска за премахване на подпорната стена, изградена през 2004 г., съдът е изложил съображения, че не е доказано изградената от общината подпорна стена да има пряко въздействие върху свлачищните процеси. Съгласно съдебно – техническите експертизи стената има сериозни деформации, не изпълнява надеждно своята функция да укрепва почвата, и следва да се предвидят допълнителни мероприятия – да се дренира терена, така, че да се заздрави почвата и максимално да се намалят деформациите. Макар и амортизирана, стената е построена именно за укрепване на свлачището. Според заключението на вещото лице като допълнително мероприятие трябва да се дренира теренът, за да се намалят деформациите и да се заздрави почвата. Искането за премахването на стената е неоснователно. Искът за претърпени от ищеца имуществени вреди е приет за основателен до размера на 50 % от общо претендираните вреди.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Поставените от касаторите Р. и А. А. въпроси не обосновават прилагане на сочените основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие,а в съответствие с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС. Изследвани са предпоставките за основателност на иска по чл.109 ЗС, като са приети за установени и доказани. В съответствие с цитираното ТР е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователните действия и бездействия на ответника му пречат да упражнява своето право на собственост. Изложени са съображения, че с действията си по изграждане на процесните обекти – септична яма, бетонов водоем, външна тоалетна /без строителни книжа/, ползване за земеделски нужди на скатния и свлачищен терен /част от общински имот/, вкл. с натрупване на земна маса и поливане, ответниците пречат на ищеца да упражнява правата си на собственик, вкл. оказват пряко въздействие върху правната му сфера като на същия са причинени и имуществени вреди. Процесуалноправният въпрос – следва ли конкретно по всяко дело съдът да извършва преценка за това кои въздействия на ответниците създават за ищеца пречки за използване на собствения му имот по – големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е извършил преценка на доказателствата и е приел за доказани извършваните от касаторите въздействия върху имота, за които е постановил преустановяването им, т.е. извършил е преценката в конкретния случай, че те не са в рамките на допустимите действия, които собственикът на един имот може да извършва като не създава пречки по-големи от обикновените на собственика на съседния имот да упражнява права си. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
По касационната жалба на Я. Ф. А.. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената от този касатор. В съответствие с нея въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите на страните и е постановил решението си. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. По отношение на изложените доводи за приложимост на основанието по чл.280,ал.2 ГПК във връзка с въпроса може ли въззивната инстанция да постанови решение, с което да задължи държавен или общински орган да премахне подпорна стена, за която е видно, че застрашава населението, дори за същата да има издадени всички строителни разрешения следва да се има предвид изложеното по-горе за приложимост на това основание. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и по двете касационни жалби, разноските за страните следва да останат както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115/ 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 145/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: