О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, .12.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №803/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Българска п. ц.-Българска п. против решение №673/09.05.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№3097/2010г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №98 от 24.09.2008г. постановено по гр.д.№3307/2007г. по описа на Пловдивски районен съд,16 гр.състав ,и е прекратено производството по делото.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Община [населено място] счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установитeлен иск,за която съдът следи служебно,е наличие на правен интерес,като в тази връзка е взел предвид, както изложените в исковата молба фактически твърдения,така и по уточняването й , по отстраняване на тази нередовност на последната,с молба от 02.03.2011г. във въззивното производство ,след връщане на делото от ВКС,където ищецът е посочил,че ответната община оспорва правото на собственост на БПЦ върху процесния имот,но не уточнява в какво се изразява това оспорване.С оглед на това,съдът е стигнал до извода,че не са налице никакви действия и претенции от страна на Общината –ответник спрямо процесния имот,като процесуалното поведение на ответника по заявения иск и промените в имотите, във връзка с извършено кадастрално заснемане на същите,не могат да обусловят наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо този ответник,тъй като последният по никакъв начин не е оспорил тази собственост.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът с въззивното решение се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото и обусловили решаващата воля на съда,както следва/цитирам/:
„І ВЪПРОС:
За установяване на правния интерес,като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по член 97 ал.1 от ГПК/отм/,следва ли съдът да изхожда от заявените в исковата молба фактически твърдения?
Ако в ИМ по член 97 ал.1 от ГПК/отм/ ищецът заявява,че оспорва извънсъдебно ищцовото право на собственост,може ли на основата на това твърдение съдът да приеме,че е налице правен интерес от търсената защита и той притежава правото да я упражни чрез предявения иск?”,в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на определения на ВКС,постановени в производство по член 274 ал.3 от ГПК и такива по отменения ГПК,включително и на решения на ВКС,приложени с изложението,според които ВКС,приема,че при определяне на допустимостта на производството,във връзка с наличие на правен интерес от заявената претенция от ищеца,съдът следва да изхожда от фактическите твърдения в исковата молба,на които се основава претенцията.Това твърдение на касатора е неоснователно,защото видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,съдът се е съобразил с посоченото в съдебната практика,като при определяне наличието на правен интерес от заявения иск е взел предвид както изложените фактически твърдения в исковата молба,така и уточненията по същата,дадени от ищеца с горепосочената молба в самото въззивно производство,във връзка и със дадените указанията на касационната инстанция при първото разглеждане на делото.
Вторият въпрос ,посочен в изложението на касатора,се отнася до обстоятелството дали следва съдът да изхожда от процесуалното поведение на ответника по спор,във връзка с установяване правото на собственост,а именно оспорване на заявената претенция-в отговора на исковата молба или на писмената защита,като се цитират и прилагат две решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/Разрешението на въпроса за наличие на правен интерес по тези решения обаче се отнася до друг спор и друга фактическа обстановка,установена по тези спорове,като последните се позовават и на процесуално поведение на ответника,освен другите обстоятелства,за да се мотивира наличието на правен интерес.В настоящия случай,с оглед горепосоченото в мотивите на въззивното решение,съдът е приел,че само и единствено процесуалното поведение на ответника след предявяване на иска,изразяващо се в неговото оспорване,не е достатъчно да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на положителен усатновителен иск за собственност,тъй като такъв следва да е налице при предявяването на иска и не е обусловен от процесуалното поведение и защита на ответника срещу ищцовата претенция.
Формулираният от касатора,като трети въпрос,свързан с отреждането на процесния имот за жилищно строителство и невписването на ищеца в имотната ведомост,чрез съответния план от страна на ответната Община,което да води до наличие на правен интерес от заявения иск,като се позовава на решение по гр.д.№248/1962г. по описа на ВС,ІГО,според което вероятността да бъде нарушено конкретно субективно право поражда правен интерес за водене на установителен иск,обаче същото е постановено по различна фактическа обстановка и неидентичен правен спор,поради което е неотносимо към настоящото въззивно решение.
Поставеният четвърти въпрос е във връзка със задължението на въззивния съд да изпълни указанията,дадени му от касационната инстанция при първото разглеждане на делото,както и възможността за преценка на допустимостта на иска,като се позовава на решение по гр.д.№1183/2008г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на отменения ГПК,в мотивите на което има констатация ,че въззивния съд при повторното разглеждане на делото е изпълнил указанията на ВКС,дадени с отменителното решение.Освен, че така посоченото решение на ВКС не е по сходен правен спор, що се отнася до задължението за изпълнение на дадените в случая указания,видно от посоченото в решаващите мотиви на въззивното решение,предмет на касационната жалба,същите са били изпълнени и е била обсъдена молбата на ищеца, депозирана по отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба, по отношение на наличие на правен интерес,в каквато насока са били дадените указания от ВКС в отменителното му решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.1 2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №673/09.05.2011г. на Пловдивски окръжен съд,14 граждански състав,постановено по гр.д.№3097/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Българската п. ц.-Българска п., гр.София да заплати на Община [населено място] сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото,представляващи юрисконсултско възнаграждение,за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: