Определение №32 от 8.3.2016 по гр. дело №3367/3367 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

София, 08.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2015 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева гр.дело № 3367 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№13451 от 11.12.2015г., подадена от С. Н. Д., чрез пълномощника й адв. С. А. А., за изменение на определение №443 от 03.12.2015г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, в частта му относно разноските, с искане да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на другата страна за процесуално представителство във фазата на допускане на касационно обжалване, с оглед неговата прекомерност в сравнение с предвидените в Наредба №1/2004г. на ВАдв.С минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед на обстоятелството, че касационна жалба е подадена не само от нея, а и от други лица.
Отговор по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил от насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение №443 от 03.12.2015г., в производството по чл.288 ГПК не е допуснато до касационно обжалване решение от 28.11.2014г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-д състав, постановено по гр.д.№14915/2013г. по описа на същия съд и е осъдена касационната жалбоподателка С. Н. Д., на основание чл.78, ал.3, да заплати на Е. Д. Г. сумата от 6 000 лв. разноски по делото за касационната инстанция.

При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от ответника по касационната жалба до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, при който съобразно разпоредбите на чл.9, ал.3, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 5136.94 лв. ( 75% от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата-6849.25 лв.). За фактически извършената от процесуалния представител на Е. Д. Г. работа по касационното производство – изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК – уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено поради недопускане на касационното обжалване, се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до 5136.94 лв.
С оглед тълкуването, дадено с т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба № 1/2004г. минимален размер, без да е обвързан от ограничението на § 2 от ДР на тази наредба.
Обстоятелството, посочено от молителката, че касационна жалба е подадена не само от нея, а и от други лица е неотносимо към определяне размера на присъденото адвокатското възнаграждение и не следва да бъде обсъждано.
По гореизложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ определение №443 от 03.12.2015г. по гр.д.№3367/2015г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта му, с която са присъдени разноски,като :
ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на Е. Д. Г. сумата от 5136.94 лева /пет хиляди сто тридесет и шест лева и 94 ст./ ,вместо сумата от 6000 лева,разноски по делото за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top