О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 02.10.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2995 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13341/18.07.2018г. /п. кл. от 16.07.2018 г., плик във в.гр.д. № 4670/2016 на САС/, подадена от адв. М. Д., срещу Определение от 02.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4670/2016 г. на САС, с което в качеството на особен представител на ответницата С. О. З. й е определено възнаграждение за производството по същото дело в размер на 305,86 лв.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. Й., назначена за особен представител на Т. К., в който излага становище, че частната жалба е допустима и основателна.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение e прието, че с определение от 09.06.2005 г. на СРС е разделено производството по предявените три иска от С. Г. З.: установителен иск за собственост върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот, конститутивен иск за изкупуване на останалите 7/8 ид.ч. от същия имот и осъдителен иск за предаване на владението върху целия имот, и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е изпратен на СГС с посочване, че данъчната оценка на процесния имот е 69 366,60 лв. В производството пред СГС адв. Д. е назначена за особен представител на ответницата С. З. и за нея е определено възнаграждение от 600 лв. Въззивното производство по същия иск е било прекратено с определение и след извършването на процесуално действие, описано в определението, предмет на обжалване, на адв. Д. е определено възнаграждение от 200 лв.,като по молбата на последната за увеличение на възнаграждението,с определението,предмет на настоящата частна жалба,и е определено такова в размер на 305,86 лв. Съдът е посочил, че производството по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е образувано през 2005 г.и съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК от 1952 г. /отм./, по който ред производството пред СГС протича, цената на иска се определя като 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, която е 69 366,60 лв., така, както е посочена в определението на СРС от 09.06.2005 г., тъй като в производството пред апелативния съд липсват данни за актуална данъчна оценка на процесния имот.Съдът е приел,че искът е за изкупуване на 7/8 ид.ч. от имота и е с цена от 15 173,94 лв,като с оглед заявеното с молбата,подадена от адв. Д. , че представляваната от нея С. З. притежава по наследство от баща си 1/16 ид.ч. от имота, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК от 1952 г. /отм./ материалният интерес, защитим от адв. Д., е в размер на 1083,85 лв.,и в съответствие с който размер е определено нейното възнаграждение /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения/.
Видно от данните по делото,адвокат М. Д. е назначена за особен представител на ответницата С. З. по иска на С. Г. З. по чл. 33, ал. 2 ЗС по гр.д. № 1735/20015 г. на СГС с разпореждане от 10.06.2013 г. по същото дело,като е подала частна жалба вх. № 5919/03.04.2017 г., върната като просрочена с необжалвано от нея Определение от 04.10.2017 г. по в.гр.д. № 4670/2016 г. на САС. В първото заседание по делото пред СГС на 16.10.2013 г. делото е прекратено с протоколно определение, което е било отменено с Определение № 1198/26.05.2014 г. по ч.гр.д. № 1841/2014г. на САС и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия,като до приключване на заседанието от 16.10.2013 г., както и в първото заседание по делото на 30.09.2015 г., след отмяната на протоколното определение от 16.10.2013 г., не е повдиган от ответниците и съда въпросът за цената на иска, която следва да бъде определена според приложеното удостоверение за данъчна оценка от 2005 г. /I-7/ в размер на 69 366,60 лв. независимо дали тя е актуална към настоящия момент,тъй като цената на иска се стабилизира след края на първото заседание по делото /чл. 56, ал. 1 ГПК отм./.
Цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен и разгледан по ГПК от 1952 г. /отм./ се определя съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК от 1952 г. /отм./ като 1/4 от данъчната оценка на имота / съгл. Определение № 535 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 402/2011 г., II г. о.; Определение № 226 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 571/2011 г., I г. о.; Определение № 258 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 536/2012 г., II г. о./, каквато е практиката на ВКС и по ГПК в сила от 1.03. 2008 г. -Определение № 404 от 7.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 857/2011 г., I г. о.; Определение № 176 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., II г. о.; Определение № 283 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4983/2016 г., I г. о./, съобразно която съдебна практика на ВКС е и приетото с определението,предмет на настоящата частна жалба.
Ето защо,неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба, за неправилни изводи,приети от въззивния съд,във връзка с определяне цената на предявения иск,направени с обжалваното определение.
С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 02.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4670/2016 г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: