О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
гр. София, 04.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4203/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 276 от 30.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 10/17г. на Софийския окръжен съд, І с-в, в потвърдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 91 от 19.05.16г. и допълнително решение № 389 от 08.08.2016г., постановени по гр.д.№ 687/14г. на Костинбродския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от С. Н. Т. против А. Н. Т. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за ревандикация на двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48 кв.м. и на масивна стопанска постройка-работилница, със застроена площ от 30 кв.м., построени в дворно място с площ от 600 кв.м., намиращо се в [населено място], м. ”Б. хан”, [община], както и на описани в решенията движими вещи.
По делото е установено, че процесните сгради и движими вещи са били собственост на бащата на страните Н. С. Т., починал на 23.12.2009г., който със саморъчно завещание от 24.12.2003г. ги е завещал на своя внук Н. С. Т.. С договор за покупко-продажба от 20.06.2011г., обективиран в нот.акт № 200/11г. Н. Т. е продал сградите на ищеца в първоинстанционното производство С. Н. Т., като последният е закупил и движимите вещи, намиращи се в тях. Сградите са построени преди 1987г. без одобрени строителни книжа и представляват търпими строежи по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ, за което при сключването на сделката е било представено удостоверение изх. № АБ-У-765/26.05.2011г. на [община].
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесните сгради по силата на договора за покупко-продажба, които се държат от ответника без основание, като и че договорът не е нищожен поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД, независимо, че сградите са построени без наличие на строителни книжа, тъй като търпимостта на един незаконен строеж не е относима към правото на собственост върху него, а и към момента на сделката удостоверението за търпимост е било издадено. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението на ответника по иска за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения при издаване на удостоверението за търпимост.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му за двете сгради в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1. Годен обект на разпореждане със завещателно разпореждане ли са самостоятелни обекти на собственост – незаконни строежи, за които към момента на съставяне и обявяване на завещанието, както и към момента на смъртта на завещателя, не е било издадено удостоверение по § 16 ПЗР ЗУТ; 2. Били ли са в патримониума на прехвърлител по сделка самостоятелни обекти на собственост – незаконни строежи, предмет на завещание в негова полза, за които към момента на съставяне и обявяване на завещанието не е било издадено удостоверение по § 16 ПЗР ЗУТ в хипотезата, в която е оборена удостоверителната сила на издаденото към момента на последващата сделка удостоверение за търпимост и следва си в този случай актът за узаконяване да бъде издаден на името на наследниците на завещателя и 3. Следва ли при оспорена материална незаконосъобразност на удостоверение за търпимост в производство по чл.108 ЗС, в което ищецът твърди да е собственик на незаконните строежи, съдът да упражни косвен съдебен контрол върху издаването му и спазване на административнопроцесуалните правила за това; необходима ли е съвкупна преценка не само на събраните в административното производство доказателства, а и на събраните такива по делото; при противоречие между писмените и гласните доказателства относно годината на извършване на строежите, кои доказателства имат приоритет.
Ответникът по жалбата С. Н. Т. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 31.08.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая по делото не са правени възражения за нищожност на саморъчното завещание поради невъзможен предмет на завещателното разпореждане и първите два поставени въпроса не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това съгласно задължителната практика на ВКС – Р № 280 от 06.12.2016г. по гр.д. № 2394/13г., ІV г.о. незаконно построените сгради могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, които не са нищожни и без удостоверение за търпимост. С оглед на това и третият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, още повече, че въззивният съд е обсъдил доводите на касатора за незаконосъобразност на удостоверението за търпимост, преценявайки всички данни по делото.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение в тази му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
По отношение касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за ревандикация на движими вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК (в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При субективно и обективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове.
В случая, при условията на обективно съединяване, са предявени искове за ревандикация на множество движими вещи и цената им е определена от първоинстанционния съд общо в размер на 13 912,25 лв., въз основа на представена с исковата молба съдебно-оценителна експертиза, според която стойността на всяка претендирана вещ е под 5000 лв., поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт в тази му част и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сумата 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 30.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 10/17г. на Софийския окръжен съд, І с-в, в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за недвижимите имоти.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на А. Н. Т. срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за движимите вещи.
О с ъ ж д а А. Н. Т. от [населено място] да заплати на С. Н. Т. от [населено място] сумата 1200 лв./хиляда и двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационното жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: