О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1762/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. и Б. Н. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 191 от 09.12.16г., постановено по в.гр.д.№ 256/16г. на Силистренския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 219 от 15.07.16 г. по гр.д.№ 99/15г. на Силистренския районен съд е признато за установено по отношение на М. П. П. и Б. Н. П., че С. М. П., Р. П. П. и В. П. П. са собственици на недвижим имот с идентификатор 66425.501.2580.3 – едноетажна сграда с предназначение лятна кухня, изграден върху поземлен имот с идентификатор 66425.501.2580 по КККР на [населено място] и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
Със същото решение касаторите са осъдени да заплатят на всяка една от ищците по 441,66 лв., представляващи обезщетение за лишаване от правото на ползване на посочения имот за периода 01.02.14г.-15.04.16г., като са отхвърлени техните претенции срещу ищците по ревандикационня иск за заплащане по 833,33 лв., представляващи стойността на извършени от тях през 2003г. подобрения в имота.
С обжалваното решение на Силистренския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците по ревандикационния иск се легитимират като собственици на процесната постройка по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт № 119/94г., с който същата е дарена на техния наследодател П. П. П. от неговите родители. Във връзка с възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение поради съдържащата се в него клауза, че дарителите си запазват правото да обитават имота докато са живи заедно и поотделно, включително ако той бъде прехвърлен на трети лица са изложени съображения, че вещнопрехвърлителното действие на договора за дарение настъпва със сключването му и няма пречка надареният да учреди право на ползване върху имота по смисъла на чл.56, ал.1 ЗС, респ. че тази уговорка не отлага незабавното действие на дарствения акт в противоречие с чл.225, ал.1 ЗЗД. С оглед установеното по делото, че през посочения период ищците са били лишени от ответниците от правото им да ползват имота и въпреки отправената им покана не са заплатили дължимото обезщетение в общ размер от 2650 лв. тази претенция на ищците е прието за основателна. Насрещната претенция на ответниците е приета за неоснователна като погасена по давност съгласно чл.110 ЗЗД. Посочено е, че към момента на извършване на подобренията те са имали качеството на държатели на имота, а не на негови владелци и погасителната давност е започнала да тече от момента на извършване на подобренията, а не от момента на прекъсване на владението съгласно ППВС № 6/74г., т.13.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Може ли въззивната инстанция да се позове на разпоредбата на чл.269 ГПК, когато в жалбата, с която е сезирана, жалбоподателите препращат към подробно изложените в отговора им по чл.131 ГПК възражения против исковата претенция и 2. От кога започва да тече погасителната давност за вземания, произхождащи от извършени подобрения в чужд имот както от добросъвестен, така и от недобросъвестен подобрител като се поддържа, че вторият въпрос е решен в противоречие с ТР № 88/64г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция с оглед датата на подаване на касационната жалба – 09.02.17г. преди изменението, обн. ДВ, бр.86/27.10.17г., на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на първия поставен въпрос следва да се отбележи, че съгласно ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, т.1 извън проверката за валидност и допустимост на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен ако следва да се приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне за упражняването на родителските права, личните отношение, издръжката и ползването на семейното жилище. В случая въззивното решение е съобразено с дадените с това тълкувателно решение разяснения, поради което предпоставките за допускане на касационно обжалване по този въпрос не са налице и такова по отношение на ревандикационниа иск не следва да се допуска, още повече, че касаторите не са обосновали наличието на никоя от посочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Вторият поставен въпрос се отнася до предявения от касаторите насрещен иск в която част, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по облигационната претенция на първоначалните ищци въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 /сега ал.3/ ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. При субективно и обективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове.
В настоящия случай всеки от предявените при условията на субективно и обективно съединение облигационни искове е с цена до 5000 лв., поради което касационната жалба в тази й част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изпод на делото и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 720 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 191 от 09.12.16г., постановено по в.гр.д.№ 256/16г. на Силистренския окръжен съд в частта относно иска по чл.108 ЗС.
О с т а в я без разглеждане касациононата жалба на М. П. П. и Б. Н. П. срещу посоченото въззивно решение в останалата му част относно паричните искове.
О с ъ ж д а М. П. П. и Б. Н. П. да заплатят на С. М. П., Р. П. П. и В. П. П. сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: