О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 29.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3494/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Х. С. Н., на Г. Х. Р. и на П. Х. Р. срещу решение от № 626 от 24.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 235/17г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 3800 от 25.10.2016г. по гр.д.№ 2335/14г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенция на Х. С. Н. по чл.349, ал.2 ГПК и е постановено изнасянето на публична продан на недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], представляващ обект с идентификатор № 10135.2553.640.1.4 по КККР на [населено място], с площ от 86 кв.м., както и в частта за държавните такси.
Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която Г. Х. Р. и П. Х. Р. са осъдени да заплатят на Х. С. Н. по 9727,77 евро и са отхвърлени тези претенции за разликите до предявените им размери от по 21 819,01 евро, като е разделил производството по тези искове и е изпратил делото в тази му част на ВОС за разглеждането им по общия исков ред. Въззивният съд се е произнесъл и по други претенции по сметки между съделителите, всяка с цена до 5000 лв.
Делбата на процесния апартамент е допусната с влязло в сила решение № 164 от 06.04.2015г. по гр.д.№ 2335/14г. на ВРС между Х. С. Н., Г. Х. Р. и П. Х. Р. при квоти: 1/2 ид.част на първия и по 1/4 ид.част за останалите двама съделители. Имотът, който е реално неподеляем, е придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 154/2006г., от съделителя Х. С. Н. и от Р. Г. К., която е починала на 07.05.2012г. и е оставила за свои наследници по закон останалите двама съделители.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел възлагателната претенция на Х. Н. за неоснователна, тъй като той притежава права върху имота единствено по силата на договора за покупко-продажба, а останалите съделители по силата на наследствено правоприемство от Р. К., поради което е налице т.н. смесена съсобственост и не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК за поставяне на имота в негов дял, респ. че единственият способ за ликвидирането на съсобствеността в случая е публичната продан.
По отношение на претенциите на съделителя Х. Н., всеки от останалите двама съделители да му заплати по 21 819,01г. евро, основани на получен от него и изплатен банков кредит, по който наследодателката на ответниците е била солидарен длъжник, въззивният съд е приел, че същите намират правното си основание в разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД и е недопустимо разглеждането им по реда на чл.346 ГПК в делбеното производство, тъй като нямат връзка с общата вещ, т.е. с нейното запазване, съхранение или увеличение на стойността й. Посочено е, че само за такива претенции родовата подсъдност се дерогира и компетентен да ги разгледа, независимо от тяхната цена, е районният съд, на който е подсъден и искът за делба.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Х. С. Н. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. При съвместно съпружеско съжителстване, приложима ли е разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК и налице ли е смесена съсобственост, щом имотът е придобит в съсобственост като от съпрузи /макар и без брак/; приложима ли е хипотезата на смесена съсобственост, която има предвид ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС, т.8, щом смисълът на закона е делебеният имот да остане в патримониума на един от съделителите, а страните са придобили имота като съпрузи /макар и без брак/ ; може ли собствеността на имота да се разглежда като еднородна, подчинена на режима на съпружеската имуществена общност, с оглед зачестилите случаи на създаване на семейства без брак; 2. Може ли имот, изплатен изцяло със средства на единия съделител, спомогнал за запазването и съхранението му и извършил подобрения, да се изнесе на публична продан, без да се зачита наличие на критерии за възлагане /т.5 от ППВС № 5/73г./; 3. Подлежат ли на разглеждане в производството по чл.346 ГПК предявените искове за заплащане на част от стойността на ипотечен банков кредит, отпуснат за заплащане цената на делбения имот и приложими ли са разпоредбите на ППВС № 7/73г. в случаите, когато един от съсобствениците като солидарен длъжник по банков кредит за да избегне публична продан на съсобствения /делбения/ имот; 4. Подлежи ли на разглеждане в делбата имуществена претенция, която касае искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ; 5. Дали предявяването на исканията за сметки по смисъла на чл.346 ГПК се подчинява на подсъдността, определена в чл.341, ал.1 ГПК или важат общите правила за подсъдност по чл.104, ал.4, пр.1 ГПК; приложимо ли е разпоредбата на чл.104, ал.4 ГПК в делбеното производство, при предявени претенции по сметки /чл.346 ГПК/, в случай, че същите имат отношения към делбения имот; когато съсобственик е закупил имот и е вписал като купувач в нотариалния акт жената, с която е съжителствал на семейни начала и сам е изплатил продажната цена, след смъртта на жената/която не е съпруга/, при създалата се съсобственост, наследниците дължат ли заплащане на част от цената на имота, след като делбата на жилището е допусната при равни квоти и в решението по допускане на делбата е посочена възможността да бъде предявена претенция по сметки за изравняване на неоснователното обогатяване; 6. От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в съсобствен имот и произнесъл ли се е въззивният съд в противоречие с дадените с ППВС №6/74г., т.13 разяснения по този въпрос и 7. Правилно ли съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и съставлява ли нарушение на материалния закон и процесуалните правила липсата на мотиви в решението, защо се приемат недоказани твърденията на касатора, относно предявените претенции за възлагане на имота и претенции по сметки.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г., с оглед датата на подаване на касационната жалба – 09.06.2017г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил изводите на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Поставеният от касатора правен въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства/ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая поставените от касатора две групи въпроси по отношение на възлагателната му претенция са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/04г. на ОСГК и др. и релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са налице. Според тази практика възлагане на неподоляемо жилище може да се извърши при определени предпоставки, в хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК, само на бивш или преживял съпруг, когато имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а в хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК – на сънаследник и при положение, че съсобствеността е възникнала единствено в резултат от наследяване /в Р № 223 от 12.10.12г. по гр.д.№ 235/12г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че втората хипотеза е налице и когато един сънаследник е прехвърлил своята част от имота на друг сънаследник/. В случая касаторът няма качеството на бивш или преживял съпруг, респ. на сънаследник, процесният имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, нито съсобствеността върху него е възникнала само в резултат на наследяване. Според съдебната практика за да възникне съпружеска имуществена общност върху определена вещ е необходимо тя да е придобита от съпрузи, т.е. от лица, които имат валидно сключен граждански брак в резултат на съвместен принос, като фактическото съжителство на съпружески начала не води до такива последици. С ППВС № 7/73г, т.5 са дадени разяснения относно приложението на чл.292 ГПК /отм./, аналогичен на чл.353 ГПК, нямащи отношение към настоящия случай, поради което позоваването на това постановление е неоснователно.
Неоснователно е позоваването на противоречие с това постановление и по отношение на третия поставен въпрос, тъй като в т.4 от него също е прието, че съделителите могат да предявяват във втората фаза на делбата искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата и за това не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем, както и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ. Във връзка с този въпрос следва да се отбележи, че всяко лице, което е получило банков кредит следва да погасява задълженията си по кредита по силата на поетото с договора задължение да върне на банката получената сума, а не за да избегне евентуално принудително изпълнение върху придобитото имущество , поради което личните мотиви на касатора за погасяването на взетия от него кредит нямат значение за допустимостта на претенцията му в делбеното производство.
Следващият въпрос също не е решен в противоречие с Р № 710 от 01.12.2003г. по гр.д.№ 289/03г. и Р № 140 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 373/10 г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че разпоредбата на чл.346 ГПК цели едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците във връзка със собствеността, т.е. със запазването, съхранението или увеличаването на нейната стойност. Според установената практика тези претенции следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, които са уредени в разпоредбите на чл.30-33 ЗС, както и за извършени подобрения в съсобствения имот, а посочената претенция няма такъв характер.
Останалите поставени въпроси не кореспондират на данните по делото и приетото от съда, поради което не са от обуславящо изхода на спора значение по тези претенции и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, нито е налице противоречие на въззивното решение с представената във връзка с тях практика на ВКС. Във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че посочената от касатора практика на ВКС /определение № 503 по ч.гр.д.№ 4558/13г., според която за исковете, които подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата, е без значение цената на иска и приложение намира чл.341, ал.1 ГПК, а не чл.104, ал.4 ГПК, не се отнася до настоящия случай, тъй като предявеният иск не е такъв. Съгласно Р № 8 по гр.д.№ 1011/11г., ІV г.о. и Р № 45 по гр.д.№ 4628/15г. на ВКС, І г.о. първоинстанционното решение е недопустимо ако е приет по реда на чл.346 ГПК и е разгледан осъдителен иск в нарушение на правилата за родовата подсъдност. В случая въззивният съд е изложил съображения защо е приел възлагателната претенция за неоснователна и защо първоинстанционото решение по отношение на другата претенция е недопустимо, а не е приел за недоказани твърденията на касатора във връзка с тези претенции, нито въпросът за началния момент за погасителната давност има отношение към тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение в тези му части не следва да се допуска до касационно обжалване.
По касационните жалби на Х. С. Н., на Г. Х. Р. и на П. Х. Р. срещу въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по предявените от тях други претеции по сметки.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. При субективно и обективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове.
В настоящия случай цената на всеки от предявените от съделителите искове е до 5000 лв., поради което касационните жалби срещу въззвното решение в тази му част са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 касаторът Х. Н. следва да заплати на П. Р. сторените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., направени за изготвяне на отговор по подадената от него касационна жалба. Разноски в полза на Х. Н. за изготвените от пълномощника му отговори на касационните жалби на П. Р. и на Г. Р. не следва де се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени във връзка с тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от № 626 от 24.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 235/17г. на Варненския окръжен съд в частта му относно възлагателната претенция на Х. С. Н. и извършването на делбата, както и в частта, с която първоинстанцинното решение е обезсилено.
О с т а в я без разглеждане касационните жалби на Х. С. Н., на Г. Х. Р. и на П. Х. Р. срещу въззивното решение в останалата му част, с която са разгледани по същество претенциите им по сметки.
О с ъ ж д а Х. С. Н. от [населено място] да заплати на П. Х. Р. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставят без разглеждане касационните жалби подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: