Определение №299 от 3.11.2015 по ч.пр. дело №5239/5239 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299

гр. София, 03.11. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Като изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. дело № 5239/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. В. С., чрез адвокат В. Т. против определение №1879 от 05.08.2015г., постановено по гр. д. № 1330/2015г. на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното определение, в правомощията си на въззивна инстанция, Бургаският окръжен съд е потвърдил определение №426 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 176/2015г. на Несебърския районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. В. С. за допускане обезпечение на предявените от него искове срещу [фирма], чрез налагане на запор върху дружествения дял на ответното дружество. В частта, с която е било отхвърлено искането за допускане обезпечение на паричните искове с размер общо 12 588 лева чрез налагане запор върху банковите сметки на ответника, първоинстанционното определение е отменено. Постановено е друго, с което е допуснато обезпечение на исковете, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника при гаранция в размер на 1260 лева.
Частната касационна жалба е недопустима.
Съобразно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона определения.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК /доп.ДВ, бр.100/2010г./ в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която е отказано налагане на обезпечителна мярка – запор на дружествени дялове и в тази част определението му не подлежи на касационно обжалване /вж.ТР№1/2010г., ОСГТК, ВКС/. В частта, с която е допуснато обезпечение от въззивния съд като е определена гаранция по чл.391,ал.1,т.2 ГПК, определението също не подлежи на обжалване касационно обжалване от ищеца. Това е така защото молбата на ищеца е уважена като е преценено, че следва да се представи парична гаранция, определена от съда. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционно определение, с което се отказва обезпечение на иска, постановеното от него определение не подлежи на касационен контрол. По аргумент на по-силното основание, когато той допусне обезпечение при условията на чл.391,ал.1, т.2 ГПК, определението му не може да се обжалва от ищеца пред ВКС. В този смисъл и определение №903/21.12.2011г. по ч.т.д.№809/2011г., ВКС, Іт.о. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на И. В. С. против определение № 1879 от 05.08.2015 г., постановено по гр. д. № 1330/2015г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top