О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 20.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3108/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3494/02.04.2013г.,подадена от [фирма],гр.София против определение №110/26.02.2013г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№202/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частна жалба на „Българо-американска кредитна банка” [населено място] против определение от 31.01.2013г. на Съдия по вписванията при Районен съд [населено място],с което е отказано да се разпореди заличаване на вписване на договор за наем,вписан под №118 т.7 от 2010г. при Службата за вписванията,сключен между М. Д. Р. и С. Й. Л..
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна,в предвидения в член 275,ал.1 ГПК срок и е насочена срещу валиден,допустим и подлежащ на обжалване акт.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че са налице основанията ,предвидени в член 280,ал.1,т.3 от ГПК,във връзка с произнасянето по материалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„1.Подлежат ли на вписване в имотния регистър актове/двустранно и едностранно волеизявление/,с което се оповестява пред трети лица изменението или прекратяването на наемното правоотношение по вече оповестен чрез вписване в имотен регистър договор за наем?и
2.С оглед законово предвидената възможност в член 112,б.”е” от ЗС и член 237,ал.1 от ЗЗД за вписване в имотния регистър на договор за наем със срок повече от една година,кой е предметът на оповестяване чрез извършеното в имотния регистър вписване:
-самото наемно правоотношение,възникнало по силата на сключен договор за наем,или
-самият писмен акт-договорът за наем,инкорпориращ в писмена форма възникването и съдържанието на създадената облигационна връзка?”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е поискано с молба от [фирма] заличаване на вписан договор за наем,вписан под №118,т.7 от 2010г. относно описания недвижим имот,сключен между М. Д. Р. и С. Й. Л. на 1.12.2010г. за срок от 5 години,който имот впоследствие с Постановление за възлагане от 16.02.2011г. по изп.д.№1059/2010г. по описа на ЧСИ С. К.,легитимира като собственик на описания недвижим имот горепосоченото акционерно дружество,което в това си качество отправило нотариална покана до С. Л.,с която го уведомява,че счита прекратен договора за наем с изтичане на едногодишния срок,съгласно член 237,ал.1 ЗЗД.Съдът е приел,че в охранителното производство,съдията по вписванията не следва да обсъжда правата и задълженията на страните по договора за наем,респективно възможностите за неговото прекратяване,а в неговата компетентност е да прецени дали един акт подлежи на вписване или заличаване.Съдът се е позовал на разпоредбата на член 569,т.5 ГПК,която определя извършване на вписвания,отбелязвания и тяхното заличаване в случаите предвидени със закон,като в Правилника за вписванията изрично е въведено правилото,че вписване,заличаване и отбелязване се допуска само в изрично посочените в него и закона случаи-съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл.13,чл.19 и чл.32 от Правилника за вписванията,които норми са императивни и същите не предвиждат заличаване вписване на договор за наем.С оглед на това съдът е стигнал до извода,че това вписване има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя по отношение на новия собственик до изтичане на срока по договора.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.С оглед на това формулираният като втори въпрос от изложението на касатора е неотносим към решаващите мотиви на съда по обжалваното въззивно определение.
По отношение на първия посочен от касатора правен въпрос,макар и поставен във връзка с хипотеза на вписване на договор за наем,изменяване на такъв,каквото не е налице в настоящия случай,що се отнася до прекратяване на наемното правоотношение по договора,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,тъй като има задължителна практика на ВКС-в случая с оглед възприетото в т.6 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК на ВКС,като постановеното определение е в съответствие с тази практика,както и в съответствие с възприетото с Определение №230/02.05.2012г. по ч.гр.д.№35/2012г. по описа на ВКС,Іго.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №110/26.02.2013г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№202/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: