О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.06.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 2466 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№11074 от 14.04.2016г., подадена от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт М. А., против определение №878 от 05.04.2016г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№630/2016г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено определение №3192 от 18.03.2016г. по гр.д.№16222/2015г. по описа на Районен съд-Варна, в частите му, с които е определена подсъдност на исковете с правно основание чл.200 КТ пред РС-Варна и е прекратено производството по предявените искове по чл.219, ал.3 ГПК на [фирма] срещу ЗК [фирма] и М. Н. Л. за заплащане на сумите съответно от 100 000 лв. и от 1250 лв., частичен иск от 100 000 лв., претендирани като регресни обезщетения за вреди от ПТП, станало на 26.01.2015г., на основание чл.118, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е прекратил производството по делото по предявените обратни искове, тъй като връзката между тях и главния иск е от такова естество, че те следва да бъдат разгледани съвместно от окръжния съд.
Ответникът по частната касационна жалба А. Н. Г. и третите лица-помагачи М. Н.Л. и ЗК [фирма], не са взели становище по същата.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като посочва следните въпроси /цитирам/:
„1.Настъпило ли е обективно съединяване на искове при упражнено процесуално право на ответника по чл.219, ал.3 ГПК в срок и съгласно указанията по чл.133 ГПК, което да наложи съвместното разглеждане на обратните искове наред с първоначалния;
2.Ако е настъпило обективно съединяване на искове, с предявяването на обратните искове на основание чл.219, ал.3 ГПК, първоинстанционният съд правилно ли е определил родовата подсъдност на делото съгласно чл.11, ал.1 от ГПК.?”
Счита, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №228 от 22.02.2012г. на ВКС по т.д.№877/2010г., ІІ т.о.; решение №49 от 27.04.2010г. на ВКС по т.д. №814/2009г., І т.о. и решение №8 от 01.02.2012г. на ВКС по гр.д.№1011/2011г., ІV г.о.
Във втората част от изложението си касаторът,заявява/цитирам/:
„Считам,че е налице основанието на чл.280,ал.1т.3 от ГПК относно следните въпроси:
3.Приложима ли е забраната по чл.210, ал.2, изр.2 ГПК /ДВ бр.50/2015г./ по отношение на предявените на основание чл.219, ал.3 ГПК обратни искове. Ако е приложима за всички обективно съединени искове ли се отнася /главен и обратни/ или само за тези, предявени с една искова молба от страна на ищеца или от страна на ответника, но не и общо за всички искове по делото?
4.Член 104, ал.1, т.6 от ГПК / ДВ бр.50/2015г./във вр. с чл.118, ал.1, чл.219, ал.3, чл.270, ал.4 от ГПК по отношение на всички обективно съединени искове в едно дело ли следва да се прилага /главен и обратни/, при забраната на чл.210, ал.2, изр.2 от ГПК?
5.На кой съд е подсъдно делото ако главния иск е подсъден на районен съд, а обратните искове на окръжен съд?
6.Евентуалният характер на исковете по чл.219, ал.3 от ГПК основание ли е за недопускане на съвместното им разглеждане заедно с главните искове?”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.200 от КТ, предявен от А. Н. Г. срещу [фирма], за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени в следствие смъртта на баща й Н. А. Г., настъпила при трудова злополука /пътно-транспортно произшествие/ на 26.01.2015г.Съдът е посочил,че в срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил искане за привличане на трети лица-помагачи: ЗК [фирма], в качеството й на застраховател на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ и М. Н. Л., в качеството му на делинквент по ПТП,като ответникът е предявил при условията на евентуалност и обратни искове срещу третите лица-помагачи: срещу застрахователя-за сумата от 100 000 лв. и срещу делинквента-за сумата от 1250 лв., предявен като частичен от 100 000 лв,като първоинстанционният съд е конституирал третите лица-помагачи,а по отношение на заявените обратни искове е прието,че са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, поради което е постановено разделяне производството по тях от главния иск, за който е приел, че му е подсъден,а производството по обратните искове е прекратено и е постановено изпращането им на ОС-Варна. Въззивният съд е приел, че частната жалба по отношение разделянето на обратните искове от първоначалния иск е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като определението в тази му част не подлежи на обжалване-с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично в закона.Също така са изложени доводи,че тъй като обратните искове са евентуални и решението по тях е в зависимост от уважаването на първоначалния иск, няма пречка разглеждането им да стане в отделен процес: предвид условния им характер, дори и при уважаване на първоначалния иск, изпълнението им се дължи едва след като ответникът удовлетвори ищеца.Съдът е посочил,че отделянето на обратните искове не би довело до дублиране на доказване на едни и същи факти, доколкото ответниците по тях са привлечени като трети лица-помагачи в производството по първоначалните искове и ще бъдат обвързани със задължителната сила на мотивите на постановеното решение.По отношение преценката на първоинстанционният съд, относно определяне родовата подсъдност на първоначалния иск с правно основание чл.200 от КТ,въззивният съд е стигнал до извода,че същата е правилна,тъй като безспорно се касае за трудов спор, поради което процесуалният закон /чл.104, ал.1, т.4 от ГПК/ е постановил разглеждането му от районния съд, независимо от цената на иска.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателя като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваната част на въззивното определение. Поставените въпроси касаят правилността на разделянето на производството по предявените от ответника срещу третите лица-помагачи обратни искове и родовата подсъдност на първоначалния иск с правно основание чл.200 от КТ. В частта относно разделянето на производството по обратните искове, въззивната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение в тази му част не подлежи на обжалване и в тази част въззивното определение е влязло в сила. Относно родовата подсъдност на иска с правно основание чл.200 КТ от ответника не е направено възражение за родова неподсъдност на този иск, поради което този въпрос се явява неотносим.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №878 от 05.04.2016г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№630/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: