О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 25.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.01.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 144/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5736/19.11.2015г.,подадена от Р. С. Х.,С. А. М. и А. Х. Е.,чрез пълномощника им адвокат М. М.,против решение №213/20.10.2015г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№385/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №170/21.05.2015г. по гр.д.№1092/2014г. по описа на Районен съд,гр.Нови Пазар и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Р. С. Х.,С. А. М. и А. Х. Е. срещу Н. Ю. Р.,иск с правно основание член 108 ЗС,за осъждане на ответницата да предаде владението на собствения им недвижим имот,придобит по давност и наследство:-Дворно място с площ от 600 кв.м,с построените в него къща и лятна кухня,находящо се в [населено място],обл.Ш.,съставляващо по плана на селото УПИ VІ-854 от кв.12 при описани в решението граници,като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците,в качеството си на наследници на своя баща и съпруг Х. М. Б.-поч.27.08.2012г.,твърдят че са собственици на процесния имот на основание наследство и придобивна давност.В тази връзка съдът е приел,че от събраните по делото доказателства се установява,че процесния имот е бил владян единствено от наследодателя Х. Б.,който е бил във фактическа раздяла със съпругата си ответницата А. Е. от 1997г.,а владее процесния имот от 1996г.,през който период е установено,че фактически е съжителствал с ответницата Н. Р.,която на 03.08.2008г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот,придобит по давностно владение,докато ответниците -до смъртта на наследодателя живели в Р. Т..Съдът се е позовал на приетото с ТР №4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС,съгласно което придобиването на право на собственост, въз основа на придобивна давност от наследниците на владелец е допустимо при определени предпоставки:лицето да не се е позовало на придобивна даност преди смъртта си,и наследниците му да се позоват на придобивното основание по чл.79 ЗС по отношение на наследодателите си,щом са продължили владението,което в конкретния случай е било прекъснато още с издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на ответницата Н. Р.,по което дело свидетел е бил наследодателя Х. Б..Съдът е приел,че до тази дата 03.07.2008г.е нямало владение на ответницата,а единствено търпими действия,и от този момент нататък тя е изразила намерението за своене на вещта,прекъсвайки владението на наследодателя на ищците.В резултат на анализа на доказателства по делото,съдът е стигнал до извода,че наследодателя на ищците приживе не се позовал на този придобивен способ,съответно правото на собственост върху процесния имот не е преминало в неговия патримониум,поради което ищците като негови наследници не са придобили това право,поради което предявената ревандикационна претенция,с постановеното въззивно решение е била отхвърлена.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че с обжалваното въззивно решение са разрешени следните правни въпроси/цитирам/:
„1.Могат ли наследниците на наследодател да се позоват в хода на съдебен спор за собственост на придобивно основание по чл.79 от ЗС в случай,че те не са продължили владението на съответния спорен имот след изтичане на законовия срок по смисъла на т.2 и т.3 на ТР №4 от 17.1.22012г. на ОСГК на ВКС по т.д. №4/2012г.
Този въпрос считаме,че е решен в противоречие с посоченото ТР,като е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
2.Прекъсва ли се владението върху недвижим имот по отношение на наследодател,който не се е позовал приживе на изтекла в негова полза придобивна давност в случай,че друго лице се е снабдило с констативен нотариален акт след изтичане на законовия срок с който е завършил фактическия състав на чл.79 от ЗС по отношение на този наследодател.
Този въпрос считаме,че се явява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК,тъй като е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”
Във връзка с формулирания в точка първа от изложението правен въпрос,касационният съд намира,че той не е решен в противоречие,а напротив в съответствие с ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС,цитирано и взето предвид при постановяване на въззивното решение,с оглед изложеното в мотивите му.Съгласно приетото с т.1 на това тълкувателно решение възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот,на основание чл.79 ЗС,което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост,като с изложените мотиви към тази точка от ТР №4/2012г.,се посочва,че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок,но е починало преди да се позове на последиците на придобивната давност,то в наследството се включва владението върху имота и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението .Очевидно,при установеното с доказателствата по делото,наследодателят на ищците-Х. М. Б., не се е позовал приживе на последиците на изтекла в негова полза придобивна давност спрямо процесния имот,а напротив такова позоваване е обективирано и установено с констативния нотариален акт №108 от 03.08.2008г./лист 7 от делото/,с който ответницата Н. Ю. е призната за собственик по давностно владение на процесния имот,а видно от копие на молбата-декларация до нотариуса по тази преписка/лист 31 от делото/,като свидетели за извършена обстоятелствена проверка са посочени трима такива,първият от тях Х. М. Б.-наследодателя на ответниците,което обосновава и извода на съда,че не е налице фактическия състав за този придобивен способ и правото на собственост не е преминало в патримониума на наследодателя.
По отношение на посочения в точка втора от изложението на касатора правен въпрос,същият е неотносим от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Това е така защото не стои въпроса за прекъсване на владението на наследодателя на ищците,а напротив за изрично изявление на последния,направено пред нотариуса при съставяне на констативен нотариален акт за собственост през 2008г. спрямо процесния имот на ответницата Н. Ю.,т.е. признание от последния за изтекла в нейна полза придобивна давност съгласно член 79 ЗС.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213/20.10.2015г- на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№385/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: