О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 31.05. 2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 г. две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1639 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7745 от 13.03.2018г. на Р. Г. Б., чрез пълномощника й адвокат М. Н., против определение № 98 от 11.01.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3051/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив. С него е потвърдено определение № 8727 от 20.09.2017 г. по гр.д. № 17617/2015 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение по делото.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и възстановяване на пропуснатия срок.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като е констатирал, че соченото от жалбоподателката обстоятелство – временно замъглено зрение поради постоянни хипертонични кризи, удостоверено от нея с амбулаторен лист от 26.04.2017 г., издаден от д-р Н. И. от [населено място], с който са й изписани очила за четене с диоптър +2,75, не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а именно – няма изключителен и изненадващ характер и обективно не е попречило на жалбоподателката да предприеме дължимото процесуално действие по внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.Съдът е посочил,че тя е могла да използва очила за четене, за да преодолее своите еднотипни и предвидими оплаквания с постоянен характер.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният правен въпрос /цитирам/:
„Съставлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК внезапно заболяване на страната,довело до влошаване на зрението,което й е попречило да извърши процесуално действие в указания й от съда срок.“
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт,цитирани по-горе,разрешението на посочения правен въпрос е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК,както се твърди от касатора,тъй като съдът се е произнесъл по същия съобразно приетото със съдебната практика на ВКС/съгл. Решение № 315 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6752/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 63 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 433/2015 г., IIг. о., ГК/, включително и с приетото с приложеното от жалбоподателката Определение № 205/11.05.2009 г. по ч.гр.д. № 92/2009 г., II г.о., ГК относно характера на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК, в което се визира обаче друго, различно от соченото от нея обстоятелство.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице обстоятелствата за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 98 от 11.01.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3051/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: