О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София,13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 2202.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 114/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. В. С. и Е. Г. С.,чрез пълномощника им адвокат Х. Х.,против решение №1488/8.11.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1690/2011г. по описа на същия съд.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„Моля ви да приемете,че обжалваното от доверителите ми решение подлежи на обжалване пред ВКС по смисъла на член 280 ал.1,т.1 от ГПК,тъй като въззивният съд,постановил обжалвания акт се е произнесъл по материално и процесуалноправен въпрос,а именно представляват ли процесните избени помещения,свързани с коридор,ведно с баня и тоалетна общи части на сградата по смисъла на новелата на член 38 от ЗС и следва ли доверителите ми в качеството им на етажни собственици да участват в разпределението на реалното ползване на същото,който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.”
Касаторите се позовават и прилагат- решение №96/27.04.2006г. на ВКС,Іго,постановено по гр.д.№779/2005г. по описа на съда,по реда на ГПК-отменен,с което се оставя в сила решение от 20.06.2005г. по гр.д.№800/2005г. по описа на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения иск за делба на две югозападни стаи,обособени самостоятелно с коридор,ведно с баня и тоалетна,находящи се на приземния етаж на жилищна сграда,построена в УПИ І-3111 в кв.367 по плана на [населено място].Навеждат се доводи,че в това постановено решение,в което са участвали само две от настоящите страни по делото- Е. Д. Т. и Власи Д. С.,за делба на наследството остнало от наследодателя на страните Д. В. С.,е прието,че тези помещения,идентични с процесните ,са избени, и по отношение на тях не може да се допусне делба.В тази връзка,касаторите считат, че като такива, по отношение на тях,следва разпределението на реалното ползване следва да бъде извършено между всички съсобственици.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата си молба Е. Д. Т. и Г. Т. Т., са поискали от съда,на основание член 32 ал.2 от ЗС, да се определи начина на ползване на съсобствените им с ответниците В. Д. С. и Е. Л. С. две югозападни стаи,свързани с коридор,при описани граници,ведно с баня и тоалетна,от приземния етаж на сградата,който етаж е с идентификатор №00702.522.31.1 по кадастралната карта на ИД на А. София,като в хода на първоинстанционното производство по делото, е поискано, с молба от Д. С. и Е. С.,настоящите касатори, и е допуснато от съда главно встъпване в процеса и е предявен насрещен иск против първоначалните страни по делото,с твърдение,че те двамата също са съсобственици относно процесните помещения в приземния етаж,като се разпредели правото на ползване между тях и първоначалните страни по делото.Съдът е посочил,че съгласно нотариален акт №54 от 19.06.1995г.,е учредена безвъзмездно суперфиция от Г. Т. Т. и Е. Д. С.,В. Д. С., със съгласието на съпругата си Е. Л. С.,в полза на техния племенник и син Д. В. С.,с правото да построи със свои средства и стане изключителен собственик на едно самостоятелно жилище на трети жилищен етаж и едно самостоятелно жилище на четвърти мансарден етаж,но не са му прехвърлени никакви права относно дворното място и избения етаж,където са разположени процесните помещения,които са били обитавани до смъртта им от родителите на Е. Т. и В. С..Съдът е стигнал до извода,че процесните помещения са предвидени като обслужващи жилищата,построени съгласно правата по нотариален акт №805/1974г. и относно тях няма изразена воля да прехвърляне на права при сделката-суперфиция,сключена с нот.акт №54/1995г.,поради което за главно встъпилите насрещни ищци Д. и Е. С.,не се установява да притежават права относно процесните помещения и тяхната претенция да участват в реалното разпределение на ползването им,се явява неоснователна.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,последният е отхвърлил претенцията на настоящите касатори по член 32 ал.2 от ЗС спрямо процесните помещения,тъй като последните нямат никакви права спрямо тях,съгласно обема на правата, прехвърлени им по силата на нотариален акт №54/1995г.,а не са основани на това,какъв е характера на процесните обекти,в какъвто смисъл е формулирания от касаторите правен въпрос.Ето защо,така поставения правен въпрос, е неотносим към решаващите изводи на съда,а също така и посоченото съдебно решение ,постановено от ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1488/08.11.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1690/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: