О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 820/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], срещу въззивно решение № 1395/01.11.2016г. по гр.д. №1543/2016г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения срещу него от И. К. К. и М. Т. К. установителен иск за собственост върху недвижим имот. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /ред. до ДВ,бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение по няколко въпроса : 1.За възможността да се придобиват по давност имоти общинска собственост и тече ли давност за такива имоти за периода 15.05.2001г. – 15.05.2006г., както и за възможността владелецът да се позовава на кратката придобивна давност след като давността е спряна със закон; 2.Налице ли е изгубване на собствеността и изгубване на владението след 2005г., защото в периода 2006г. – 2016г. ищците не са могли да придобият имота, поради спиране на давността; 3.Може ли да бъде предмет на иск по чл.124,ал.1 ГПК имот, който не е годен обект на правото на собственост; 4.Кога основанието е годно да направи ищците собственици без да знаят, че праводателят им не е собственик, ако предметът на сделката е фактически или правно невъзможен; 5.Кои са елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС за да се придобие един имот по давност; 6.За да е налице позоваване на придобивна давност, трябва ли владелецът да посочи вида на давността, на която се позовава – 5 или 10 години. Прилагат се решения на ВКС и други съдилища с твърдение, че обжалваното им противоречи.
Ответниците по касационната жалба И. К. К. и М. Т. К. считат, че не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено решение № 1571/ 11.05.2016г. по гр.д. № 1582/ 2015г. Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма] , че И. К. К. и М. Т. К. са собственици на основание давностно владение в периода 15.05.2001 г.- 15.05.2006 г. на площ от 272 кв.м., представляваща част от имот с обща площ от 322 кв.м., находящ се в местността „Т.“ в землището на [населено място], незаснет в КВС, заключен между цифри 1,2,3,4,5,7,8,6 и 1 по скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата експертиза, която част от имота е заключена между цифри 1,2,3,4,5,6 и 1 по същата скица и попада в териториалния обхват и граници на имот № 028511, целият с площ от 11.686 дка, находящ се в местността „Т.“.
Въззивният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 71/15.05.2001г., ведно с построената в него сезонна сграда. След закупуването на имота през 2001г. ищците го владеят като собственици в тези граници. Ищците закупили имота от П. П., която преди това го закупила от В. Х.. Последната се легитимирала като собственик на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с констативен нотариален акт № 73/1996 г. Имотът не бил нанесен в действащия план на новообразуваните имоти по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ на землището, одобрен със Заповед № ЗД-00-43/16.02.2010 г. Той не попада в ПНИ по §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, тъй като този план не обхващал цялото землище на селото, а в КВС на землището, която към момента имала характера на действащ кадастрален план. Попадал в очертанията на нов поземлен имот № 028511 с площ от 11.686 дка. Последният бил закупен от ответното дружество с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 186/29.05.2013 г. Преди продажбата имотът бил актуван като общински и продаден по реда на публичната продан на праводателя на ответника Д. Д.. Искът за собственост е предявен на основание сделка, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на ищците кратка придобивна давност като добросъвестни владелци. Уточнено е, че в периода от 15.05.2001 г., до предявяване на иска – на 09.02.2015 г., ищците владеят имота като свой. Те имат качеството на добросъвестни купувачи, респ.владелци, тъй като са придобили правата си в нужната нотариална форма, поради което ако се приеме порок в самото придобивно основание, същите имат правата по чл.79, ал.2 от ЗС вр. чл.70, ал.1 от ЗС. По отношение на поддържаното придобивно основание сделка въззивният съд е приел, че същата не е породила вещноправен ефект, тъй като праводателят на ищците не е бил собственик на имота. Приети за основателни възраженията на ответната страна, че не са налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост по посочения ред.
За неоснователни са приети доводите във въззивната жалба за произнасяне плюс петитум относно площта на имота. Прието е,че в исковата молба е посочена площ от 325,15 кв.м. /по нот. акт от 2001 г./ и площ от 308 кв.м. /по предходен нот. акт/, а установената в хода на процеса с оглед геодезическо заснемане, конкретизирана на място е 322 кв.м. При това положение не е присъдена площ, надхвърляща заявената от ищеца. За неоснователно е прието възражението, че липсва индивидуализация на имота, като няма данни дали този имот е годен да бъде самостоятелен обект на собственост, дали отговаря на изискванията за площ, лице, достъп до път, както и какъв е статутът му, както и не са конкретизирани границите му. Твърденията в исковата молба, че процесният имот попада в границите на имота на ответното дружество, а площта е конкретизирана с геодезическо заснемане на обекта като е посочен номер на имота по КВС, площта и съседите, съгласно нотариалния акт. В този смисъл липсва нередовност на исковата молба, предвид индивидуализация на имота в достатъчна степен. От доказателствата по делото – заключението на СТЕ и свидетелските показания, е установена идентичност на имота, предмет на процедурата по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и процесния имот, както и обстоятелството, че същият попада в очертанията на имота, закупен от ответника. Фактическата власт е упражнявана от ищците на основание договора за продажба, т.е. с намерение за своене, което обосновава качеството им на владелци и то добросъвестни на основание чл.70, ал.1 ЗС, тъй като владеят вещта на правно основание, годно да ги направи собственици – договор за продажба, по нотариален акт № 71/2001 г., без да знаят, че праводателят им не е собственик. Като добросъвестни владелци се ползват от кратката петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Към момента на установяване на фактическата власт от ищците имотът е бил част от имот частна общинска собственост, съгласно АОС № 2735/30.07.2007 г. на основание чл.25, ал.1, изр.първо от ЗСПЗЗ. И чл.19 от ЗСПЗЗ. Доколкото липсват данни по делото за частта от имот 028509, впоследствие образувана като отделен самостоятелен имот № 028511, да са заявявани реституционни претенции, следва да се приеме, че е било налице основанието по чл.19 ЗСПЗЗ. След изменението с ДВ, бр.31 от 1990 г. нормата на чл.86 ЗС предвижда, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Съгласно изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр.33/1996 г., в сила от 1.06.1996 г., не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното – могат да се придобиват по давност имоти, частна общинска собственост, какъвто е процесният. Давността за придобиване на общински имоти е спряна с § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г. – в сила от 1.06.2006 г./. Следователно от 15.05.2001г., когато е установена фактическата власт без данни да е прекъсвана и при явното намерение за своене, в полза на ищците е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС. Разпоредбата на чл.99 ЗС предвижда, че правото на собственост се загубва, ако се придобие от друг, поради което общината е загубила правото си на собственост върху процесната част от имот № 028511 с придобиването й от ищците. По аргумент от разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, купувачът по публичната продан Д.Д. не е придобил права върху тази част, тъй като такива не е притежавал длъжникът, а оттук такива не са прехвърлени и на ответното дружество с договора от 29.05.2013 г. За неоснователно е прието възражението на [фирма], че дори да са придобили имота по давност, ищците са изгубили собствеността, тъй като от 2006 г. до 2016 г. имотът е бил собственост на общината, а след това на ответника. Не е установено по делото фактическата власт, установена през 2001 г. от ищците, да е била прекъсната с установяването на такава върху спорния имот след 01.06.2006 г. от общината или от купувача Д. Д.. Установено е от свидетелските показания и заключението на СТЕ, че имотът винаги е бил ограден, а намиращата се в него постройка – заключена. Липсват доказателства, а и твърдения да са извършвани каквито и да било действия спрямо тази заградена част от имота от страна на праводателя на ответника, респ.неговия праводател. Установено е от гласните доказателства,че само ищците са упражнявали фактическа власт върху имота още от момента на закупуването му без противопоставяне от страна на общината и последващите приобретатели, като и понастоящем владението продължава, предвид установяване наличието на телена ограда на имота, както и заключването на постройката. За упражняване на владение не е необходимо собственикът да държи вещта постоянно, ежедневно, нито съзнанието му да е заето постоянно с мисълта за своене.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК.
В разглеждания случай първите два въпроса, поставени от касатора в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като са решени съобразно константната практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – напр.решение № 253/2014г. по гр.д.№1181/2013г. , ВКС, І г.о. С тях се приема, че при установено добросъвестно владение върху имот частна общинска/държавна/ собственост за периода 01.06.1996г. /когато с изменението на чл.86 ЗС –ДВ, бр.33/1996г. за такива имоти отпада забраната за придобиване по давност/ до 01.06.2006г. /когато влиза в сила §1 от ЗР на ЗД на ЗС-ДВ, бр.46/2006г./ могат да настъпят правните последици на кратката придобивна давност. С посочения §1 от ЗР ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006г. нормативно е спряна давността, считано от 31.05.2006г. като срокът е удължаван впоследствие, вкл. до 31.12.2017г. Третият и четвъртият въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради липса на противоречие с цитираните решения на ВКС. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е със статут на земеделска земя, находящ се в терен по§4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ищците са твърдяли, че владеят именно имот, чиято собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е била придобита от праводателя им като имотът е имал материализирани граници на земната повърхност.Не се твърди завладяване на реална част от имот общинска собственост № 028509 с площ от 13.686 дка който след завладяването бил обособен като самостоятелен. В последния случай придобиването по давност би било недопустимо.
Последните два въпроса също не обуславят допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Разпоредбите на чл.79,ал.1 и 2 ЗС посочват елементите на фактическия състав на двата вида придобивна давност. В случая въззивният съд е приел, че по отношение на твърдяната кратка придобивна давност за периода 15.05.2001г. – 15.05.2006г., тези елементи са доказани. Налице е добросъвестно владение, установено върху имота от ищците на основание договор за покупко-продажба, сключен с несобственик, което владение е продължило в изискуемия пет годишен срок непрекъснато и явно, поради което са настъпили и последиците на кратката придобивна давност. Изводите са в съответствие спрактиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора. Шестият въпрос е неотносим за изхода на делото. Това е така, защото е прието, че ищците са посочили вида и периода на владението, на което се позовават, а по същество са и доказали това владение. При това положение въпросът не обосновава приложимост на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация И. К. К. следва да се присъдят 450 лева разноски съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1395/01.11.2016г. по гр.д. №1543/2016г. на Пловдивския окръжен съд обжаваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], да заплати на И. К. К. 450 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: