О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 25.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 600/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Б. В. от [населено място] и на Г. Б. Д. и Блага Б. Г. от същия град срещу въззивно решение № 107 от 19.03.12г., постановено по гр.д.№ 632/11г. на Пернишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 263 от 18.04.11г. по гр.д.№ 2692/05г. Пернишкият районен съд е осъдил по реда на чл.286 ГПК/отм./ Г. Б. Д. и Б. Б. Г. да заплатят на основание чл.30, ал.3 на В. Б. В. по 4 506, 67 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.10.08г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до пълните претендирани размери от по 5 000 лв., а на основание чл.12, ал.2 ЗН същите са осъдени да му заплатят по 4, 45 лв., като исковете за разликата до предявените размери от по 35 000 лв. са отхвърлени.
Със същото решение В. Б. В. е осъден на основание чл.31, ал.2 ЗС да заплати на Г. Б. Д. и Б. Б. Г. по 800 лв., а на основание чл.282, ал.2 ГПК/отм./ да им заплаща обезщетение за ползване на делбения апартамент в размер на по 100 лв. месечно, считано от 01.10.08г. до окончателното приключване на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решението на районния съд и вместо него е осъдил Г. Б. Д. и Б. Б. Г. да заплатят на основание чл.12, ал.2 ЗН още по 19 825, 88 лв. /разликата между 4, 45 лв. и 19 830, 33 лв./ и е отхвърлил като неоснователни претенциите на В. Б. В. за извършени от него подобрения в делбения имот в размер на по 323, 33 лв. /разликата между 4506, 67 лв. и 4183, 34 лв./. В останалата му част първоинстанционнното решение е потвърдено.
По жалбата на В. Б. В..
Жалбоподателят обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени претенциите на останалите две съделителки по чл.31, ал.2 ЗС и чл.282, ал.2 ГПК /отм./, в които части същото не подлежи на касационен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.
В случая предявените от съделетилките Г. Д. и Б. Г. претенции по чл.31, ал.2 ЗС са под посочения размер, поради което в тази му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
В частта му по претенциите чл.282, ал.2 ГПК /отм./ въззивното решение има характер на определение, което не попада в хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК, доколкото не прегражда развитието на производството и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Това определение също подлежи на двуинстанционно разглеждане, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от възззивен съд.
В допълнение следва да се посочи, че размерът на цената на всяка от претенциите съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК е под 5000 лв., поради което същото не подлежи на обжалване и съгласно чл.274, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното подадената от В. В. касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По жалбата на Г. Д. и Б. Г. срещу въззивното решение в частта, с която са уважени претенциите по чл.12, ал.2 ЗН.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че апартаментът, предмет на делбата, е закупен през 1990 г. по реда на НДИ/отм./ от наследодателя на страните Б. В. И. за сумата 15 371 лв., от които 3 571 лв. и 11 800 лв. заем от ДСК, които заем, ведно с лихвите, е изплатен изцяло от съделителя В. В. приживе на наследодателя. Тъй като се касае за изплащане целеви заем за закупуване на жилище, въззивният съд е приел, че в случая не е налице намаляване задълженията на наследодателя, а до увеличаване стойността на включеното в наследството имущество, доколкото наследодателят е бил пенсионер с ниски материални възможности и не би могъл да изплаща заема. Тъй като със заемните средства са придобити 0, 7683 ид.ч. от апартамента или 73, 86% е прието, че приносът на ищеца за увеличаване стойността на наследството е равен на същия процент от сегашната стойност на апартамента или 59 491 лв. и че двете ответници му дължат по 1/3 от нея съобразно своите наследствени части.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторките сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. налице ли е принос от страна на ищеца за увеличението на наследството или не; 2. по какъв начин следва да се възприема плащането – като предоставен от него заем на своя баща, като увеличение на наследството или като намаляване задълженията на наследството; 3. как ще се “пресметне” неговият принос – като увеличаване на наследството или като намаляване на задълженията за имота, които евентуално да бъдат разпределени между съделителите съобразно наследствените им части; 4. следва ли да се приложи Закона за деноминация на лева по отношение на сумата, която В. В. е заплатил, изплащайки кредита относно закупуване на жилището и към кой момент същата да бъде деноминирана – към момента на изплащането на кредита или към момента на извършването на делбата; 5. допустим и приложим ли е принципът, приложен от окръжния съд на “пресмятане” на “приноса” в процентно съотношение към стойността на апартамента, но също и към кой момент следва да се направи това пресмятане – към момента на изплащане на кредита или към момента на приемането на оценката на имота от съда и изобщо следва ли да бъда възприеман като процентно съотношение към общия размер на стойността на имота или като абсолютна стойност в пари и ако това е така – следва ли да бъде деноминиран изобщо и в кой момент – към момента на изплащането на кредита – 1994г. или към датата на съдебното решение; 6. следва ли при определяне стойността на претенцията по сметки да се прилага принципа на деноминацията на лева и към кой момент това да се случи и 7. след като се касае до кредит за изплащане на имот следва да се до кредит за изплащане на имот, следва ли да се вземе предвид неговото процентно съотношение към стойността на имота към момента на отпускане на кредита, респ. закупуването на имота.
Ответникът по жалбата В. В. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая една част от поставените от жалбоподателките въпроси са по съществото на спора, а останалата част нямат отношение към предмета на иска по чл.12, ал.2 ЗН, поради което същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това същите не са посочили представената от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС (представените две определения по чл.288 ГПК са извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК) към кой от поставените въпроси има отношение, още повече, че същата се отнася до различни от настоящата хипотези с изключение на Р № 721 по гр.д.№ 189008г. на ВКС, ІІІ г.о., с което обаче също е прието, че приносът на наследник за увеличаване на наследството може да се състои и в изплащане на задължения на наследодателя, когато с взетите от последния заемни средства е придобит конкретен недвижим имот или движима вещ, които са налице към момента на откриване на наследството (взетото от въззивния съд по това дело противно становище е без значение, след като изложените от него мотиви са коригирани от касационната инстанция).
По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизвоствените правила ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК доколкото във връзка с тях не е формулиран конкретен правен въпрос, а и в случая противоречие с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.01г. по гр.д № 1/00г. на ОСГК на ВКС не съществува.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са налице и посочените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки, тъй като във връзка с разглеждания случай не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на казаното подадената от Г. Д. и Б. Г. касационна жалба срещу въззивното решение в тази му част не следва да се допуска до разглеждане.
По жалбата на Г. Д. и Б. Г. срещу въззивното решение в частта, с която са уважени претенциите по чл.30, ал.3 ЗС.
Същата съгласно чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима по изложените във връзка с предходната жалба съображения относно претенциите по чл.31, ал.2 ЗС. В случая са предявени два иска с цена по 5 000 лв., като при наличие на обективно и/или субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск по отделно, а не сборът от цените на отделните искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 19.03.12г., постановено по гр.д.№ 632/11г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на В. Б. В. против Г. Б. Д. и Б. Б. Г. по чл.12, ал.2 ЗН.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на В. Б. В. срещу въззивно решение № 107 от 19.03.12г. по гр.д.№ 632/11г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която са уважени претенциите на Г. Б. Д. и Блага Б. Г. по чл.31, ал.2 ЗС и чл.282, ал.2 ГПК /отм./.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Г. Б. Д. и Б. Б. Г. срещу въззивно решение № 107 от 19.03.12г. по гр.д.№ 632/11г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която са уважени претенциите на В. Б. В. по чл.30, ал.3 ЗС.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставят без разглеждане касационните жалби може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която не се допуска касационно обжалване същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: