О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 30.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №3369/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],с.Б., област Д., чрез пълномощника му адвокат С. Р., срещу въззивно решение №63 от 21.02.2013г. по гр. дело № 930/2012г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение относно иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по процесуален въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а именно : има ли ищецът правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендирано от ответника право, който като краен резултат дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск; има ли правен интерес ищецът да предяви отрицателен установителен иск, когато ответникът заявява собствени права върху имот, за който ищецът претендира,че е негов собственик. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Т. Б. П. и Я. Д. П. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решението на окръжния съд е отменено решение №89/2012г. по гр.д.№225/2012г. на Районен съд – Ген.Т.. Постановено е друго, с което е прогласена за нищожна съдебна делба, допусната с решение №156/2007г. по гр.д.№19/2005г. на Районен съд – Ген.Т., извършена с решение №129/2009г. по същото дело по отношение на нива,имот № 013060 с площ 139 626 кв.м. и нива имот №038015 с площ 158 280 кв.м. на основание чл.75,ал.2 ЗН. Обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против тодор Б. П. и Я. Д. П. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено,че ответниците не са собственици на нива с площ 17 453 кв.м.,ПИ №013087, нива с площ 19 798 кв.м. ПИ №038072, придобити с нот.акт№143/2010г.; нива с площ 17453 кв.м. ПИ№013088 и нива с площ 18 798 кв.м. ПИ№038071, придобити с нот.акт №142/2010г.; нива с площ 17453 кв.м. ПИ№ 013089 и нива с площ 19 797 кв.м. ПИ№ 038070, придобити с нот.акт №141/2010г.; нива с площ 17 453 ПИ 013086 и нива с площ 19 798 кв.м., придобити с нот.акт № 140/2010г. В тази част е прекратено производството по делото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, процесните имоти са земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ като нива ПИ №013060 от 139 626 и нива ПИ №038015 с площ 158 280 кв.м. в землището на [населено място], [община].Т.. С влязло в сила решение №156/2007г. по гр.д.№19/2005г. на Районен съд – Ген.Т. е провъзгласен за нищожен договор за доброволна делба №174/1999г., сключен между В. Й., Г. Й., Р. А. и М. А. по отношение на двете ниви на основание чл.75,ал.2 ЗН и при въззивно обжалване с решение №504/2008г. по гр.д.№1128/2007г. на Добричкия окръжен съд е допусната делба на същите имоти между Н. Д., Р. Д., А. Х., М. А., В. А., Р. А.. По силата на нищожната доброволна делба обаче двата имота са били разделени между участващите в делбата съделители на четири дяла. При извършената съдебна делба по гр.д.№1128/2007г. имотите са реално поделени между всички съделители като са образувани ПИ с по-малки площи. По време на този делбен процес са извършени разпоредителни сделки от Р. А., В. Й. и Г. Й. и М. А., с които тези съсобственици са прехвълили на [фирма] получените по силата на нищожната делба дялове. След влизане в сила на решението по гр.д.№19/2005г. за извършване на делбата, съделителите Н. Д., Р. Д., А. Д. и А. Х. са се разпоредили като са продали на ответниците Т. П. и Я. П. получените реални дялове от нивите. Въззивният съд е приел, че приобретателят на част от имотите [фирма] не е участвал в съдебната делба, макар да е придобил квота в съсобствеността по време на процеса. Приел е,че е налице основанието на чл.75,ал.2 ЗН и е прогласил съдебната делба за нищожна. В тази част въззивното решение е влязло в сила, тъй като срещу него не е подадена касационна жалба. Съдът е приел,че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск от [фирма] срещу Попови отрицателен установителен иск, за установяване, че ответниците не са собственици на имотите, определени в реални дялове по съдебната делба. С предявяването му се цели установяване на права в съсобствеността, които ще бъдат основание за водене на последващ конститутивен иск. За установяване нарушените права на ищцовото дружество в съдебната делба права е предявен искът по чл.75,ал.2 ЗН и с решението по този иск е постигнат целеният правен резултат като делбата е обявена за нищожна.
Не са налице сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по поставените правни въпроси. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Повдигнатите въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК нямат връзка с решаващите изводи на съда за липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за правото на собственост върху процесните земеделски земи. Това е така, защото въззивният съд е приел, че ищецът основава материалноправната си легитимация на придобити по време на делбен процес части от делбените имоти. С отрицателния установителен иск срещу ответниците, придобили също части от имотите от другите съсобственици, не се постига правен резултат, тъй като не се слага край на спора за собственост. С обявяването на съдебната делба за нищожна поради неучастие на ищеца като съсобственик е постигната защита на материалните му права. Целеният правен резултат обаче – решаване на спора, ще се постигане в последващо производство по конститутивния иск за делба. Ето защо и посочените съдебни решения са неотносими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
На ответниците по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1026 лева, съгласно приложен договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №63 от 21.02.2013г. по гр. дело № 930/2012г. на Добричкия окръжен съд в обжалваната част относно обезсилване на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е прекратяване производството по делото.
ОСЪЖДА [фирма],с.Б., област Д., да заплати на Т. Б. П. и Я. Д. П. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1026 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: