О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1759/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Д. Я. и Н. Д. Я., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И. Д., срещу определение № 328 от 21.02.2018 г. по в. гр. д № 1599/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С него е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 129 от 15.12.2017 г. по в. гр. д. № 1599/2017 г. по описа на същия съд в частта за разноските, присъдени на ответницата М. Д. А. в размер на 1 200 лв. Делото е изпратено на Несебърски районен съд за произнасяне по искането за изменение на присъдените в първата инстанция разноски.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. Иска се отмяната му, намаляване на присъдените в полза на М. А. разноски за въззивната инстанция, както и допълване на въззивното решение на основание чл. 250 ГПК във връзка с обжалване на присъдените с първоинстанционното решение разноски. Жалбоподателите поддържат, че делото не е от фактическа и правна сложност, касае се за спор с определен материален интерес, за който се следва минимално адвокатско възнаграждение в размер от 854 лв.
Ответниците по жалбата – Р. Д. П., [населено място], Д. П. П., [населено място], и М. Д. А., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е образувано по жалба на Я. Д. Я. и Н. Д. Я. срещу решение № 127/11.08.2017 г. по гр. д. № 115/2016 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен искът им с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, срещу Р. Д. П., Д. Д. П. и М. Д. А., за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на етаж втори от жилищна сграда с идентификатор 53045.502.457.1, с площ 70 кв. м., мазе с площ 17 кв. м., допълнителна постройка с идентификатор 53045.502.457.2, с площ от 70 кв. м. и земя с площ 406.50 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор №53045.502.457, [населено място], с обща площ по скица на СГКК [населено място] 862 кв. м., при посочените граници, както и на 406.50 кв. м. идеални части от имот с идентификатор 53045.502.457 , на основание давностно владение, както и е отхвърлен искът на Я. Я. и Н. Я. срещу Р. П. и Д. П., за признаване на установено, че ищците са собственици на 2/4 ид.части от етаж първи от жилищна сграда с идентификатор № 53045.502.457.1, находящо се в ПИ с идентификатор № 53045.502.457, [населено място], при посочените граници на имота, на основание давностно владение. С решение № 129 от 15.12.2017 г. постановено по в. гр. д. № 1599/2017 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, като ищците /въззивници/ Я. Я. и Н. Я. са осъдени да заплатят на ответницата М. А. сумата 1 200 лв., а на ответниците Д. П. и Р. П. сумата по 300 лв. разноски за въззивната инстанция. За да остави без уважение молбата на ищците /жалбоподатели в настоящето производство/ за изменение на решението в частта за присъдените в полза на М. А. разноски, съдът е приел, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга се определя с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА, като дължимият размер на възнаграждението за всяка една от инстанциите е в размера, посочен в наредбата. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 страната може да иска намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължима като разноски, като при намаляването му съдът следва да прецени съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. не е прекомерно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, с оглед правната и фактическа сложност на делото. С подадената въззивна жалба молителите са възразили за прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради което е налице е искане за изменение на решението на Несебърския районен съд в частта за разноските,който е компетентен да го разгледа.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Ответникът има право да претендира изцяло направените разноски пред въззивната инстанция, тъй като те са сторени именно във връзка със защитата му срещу приетата за неоснователна въззивна жалба. В случая ответницата М. А. е подала отговор на въззивната жалба, приложила е пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., представила е в срок и списък на разноските по чл. 80 ГПК, като е поискала присъждането им. Съгласно задължителните указания на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Правилни са изводите на въззивния съд, че фактическата и правна сложност на делото не налагат намаляване на присъденото в полза на ответницата М. А. възнаграждение за адвокат до минимално определения в наредбата размер. Само обстоятелството, че уговореното и заплатено на упълномощения представител възнаграждение надвишава минималния размер на възнаграждението за съответната адвокатска услуга, определен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не дава основание то да се намалява поради прекомерност. В случая съдът е съобразил и сложността на правния спор, и интереса на представляваната страна, а присъденото възнаграждение съответства на размерите, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Обстоятелствата, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, не са изложени нови становища по съществото на правния спор, не променят този извод, тъй като изброените процесуални действия не рефлектират върху характера на спора, съответно неговата фактическа и правна сложност, а се свързват единствено с усилията на страните да обосноват фактическите си и правни твърдения.
Неоснователни са и оплакванията, че въззивният съд е отказал да допълни на основание чл. 250 ГПК въззивното решение като отмени решението на Несебърския районен съд в частта за разноските. Съгласно установената съдебна практика, пред въззивната инстанция е недопустимо по реда на чл. 248 ГПК да се допълни въззивното решение в частта относно присъдените в първата инстанция разноски, когато въззивният съд не пререшава спора или не изменя първоинстанционното решение, в резултат на което се произнася наново за разноските, сторени и в двете инстанции, с оглед постановения резултат по материалноправния спор. В случаите, когато потвърждава решението, въззивният съд разглежда въпроса за съдебноделоводните разноски, сторени в първа инстанция, само ако недоволната страна преди това е искала допълване или изменение на първоинстанционния съдебен акт по чл. 248 ГПК и постановеното по този ред определение е надлежно обжалвано с частна жалба /в този смисъл определение № 191 от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 4053/2017 г., ІV г. о., ВКС/. Когато във въззивната жалба се прави оплакване както срещу акта по същество, така и срещу присъдените с този акт разноски, искането за изменение в частта за разноските, представлява молба по чл. 248 ГПК, произнасянето по която е от компетентността на първоинстанционния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 328 от 21.02.2018 г. по в. гр. д № 1599/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: