О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 905/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ж. Ж., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат К. С., срещу въззивно решение № ІV – 116/20.11.2018 г. по в. гр. д. № 1218/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е дали процесният имот е възложен по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ или е извършено разпределение по чл. 292 ГПК /отм./. Въззивният съд не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя във въззивната жалба, както и аргумента, че не може да има разпределение на имотите по чл. 292 ГПК /отм./ при условие, че един от съделителите не получава дял в натура. Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, ППВС № 4/30.10.1964 г., т. 13, решение № 234/18.08.2010 г. по гр. д. № 3941/2008 г., ВКС, ІV г. о., решение № 269/27.07.2011 г. по гр. д. № 1329/2010 г., ВКС, І г. о. и решение № 377/19.10.2010 г. по гр. д. № 742/2010 г., ВКС, ІІ г. о. Касаторът поддържа и наличие на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Незаконосъобразно и необосновано въззивният съд е приел, че процесният имот е разпределен на съделителката Е. Ж. по реда на чл. 292 ГПК /отм./, а не й е поставен в дял по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./; касаторът не е получил дял в натура, поради което няма как разпределението на имотите да е по чл. 292 ГПК /отм./, което обосновава очевидната неправилност на въззивното решение – постановено в разрез с императивна законова норма – чл. 292 ГПК /отм./ и с цялостната практика на ВКС по поставения въпрос.
Ответниците по касационната жалба – Е. С. Ж., И. Ж. Ж., М. Г. Ж., Д. Д. Г. и С. Д. Г., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение № 1/13.06.2018 г. по гр. д. № 1766/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на съделителя Л. Ж. Ж. по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ – за прогласяване на настъпило по право обезсилване на решение № 2243/24.04.2012 г. по гр. д. № 1766/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е извършена съдебна делба и процесният имот е възложен в дял на съделителя Е. С. Ж..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 1775/20.02.2009 г. по гр. д. № 1766/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между Е. Ж., Л. Ж. /бивши съпрузи/, И. Ж., М. Ж., Д. Г. и С. Г., на недвижим имот, представляващ групов строеж, състоящ се от апартамент № 1, с прилежащи изба № 3 и таванско помещение № 2; апартамент № 2, с прилежащи изба № 1 и таванско помещение № 1; гараж № 1; апартамент № 3, с прилежащи изба № 2, таванско помещение № 3 и гараж № 2; боксониера в гаражен етаж. С решение № 2243/24.04.2012 г., постановено по същото дело, делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК /отм./ – чрез разпределение на имотите, съобразно изявленията на страните и осъщественото ползване върху имотите. В дял на Е. Ж. е поставен апартамент № 2, с идентификатор ****, избено помещение № 1, таванско помещение № 1 и гараж № 1, като съделителката е осъдена да заплати на съделителя Л. Ж. сумата от 66 450 лв. за уравнение на дела му. Това решение е оставено в сила с решение № ІІ-144/07.01.2013 г. по гр. д. № 1894/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С определение № 251/21.06.2013 г. по гр. д. № 3647/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Д. Г. и С. Г. касационна жалба срещу него и е влязло в сила.
На 06.04.2016 г. Л. Ж. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдената сума от 66 450 лв. С разпореждане от 08.04.2016 г. изпълнителният лист е издаден. На 19.02.2018 г. поради неплащане на присъдената за уравнение на дела му сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата, Ж. е депозирал молба за обезсилване на същото в частта, с която е извършено възлагане в полза на Е. Ж.. На 20.10.2015 г. последната се е разпоредила с възложения й имот в полза на М. Т. и Р. Т..
Въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че искът е предявен като такъв за делба на жилище – апартамент, за което се твърди, че е придобито от съпрузите Ж. през време на брака им, в хода на делото е установено, че се касае за съсобственост върху сграда, възникнала от сложен фактически състав – договор за групов строеж, сключен през време на браковете на съделителите. Правото на собственост върху изграденото въз основа на групов строеж принадлежи на всички участници (съсобственици) до извършване на делба. В случая делбата е допусната и извършена по отношение на цялата сграда – с всички изградени в нея обекти между всички съделители – в т. ч. гаражи, тавански складови помещения и три броя апартаменти – жилища. Едва с извършването й е възникнала индивидуална собственост върху процесния апартамент по отношение на Е. Ж. /т. е. след прекратяване на брака й със съделителя Л. Ж./. Апартаментът, макар фактически да е бил семейно жилище, никога не е бил в режим на СИО само между тези двама съделители. След като е била налице смесена съсобственост, не са били налице предпоставките на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ за възлагане на неподеляемо семейно жилище, респ. на чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ за обезсилване по право на първоинстанционното решение. Делбата е извършена чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./, съобразно направените от страните волеизявления и осъществяваното от тях фактическо ползване на изградените обекти.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставеният от касатора въпрос относно начина на извършване на делбата не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същността си въпросът не представлява правен такъв по смисъла на ТР № 1/2010 г., с обуславящо значение за правните изводи на съда и за изхода на спора. След преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото, както и на изложените във въззивната жалба доводи и възражения, въззивният съд е направил решаващите си изводи, че по отношение на процесния имот е възникнала обикновена смесена съсобственост, а не такава, основана на наследяване или породена от прекратяване на съпружеската имуществена общност с развода на съделителите Е. и Л. Ж., поради липсва възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК /отм./ като способ за извършване на делбата. Тя е извършена чрез разпределение на делбените имоти между съделителите по чл. 292 ГПК /отм./, и касаторът като обикновен съсобственик няма право да предяви конститутивения иск по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./. Доводите в касационната жалба и изложението към нея, че делбата не би могла да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като касаторът не е получил дял в натура, а само парично уравнение, не могат да се разглеждат в настоящето производство и да обосноват твърдяното противоречие на обжалваното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Между страните са налице влезли в сила решения по допускане и по извършване на делбата /необжалвани от касатора/, чиято правилност и допустимост не са предмет на обсъждане в производството по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм/. Поради това въззивният съд не се е произнасял относно предпоставките за прилагане на чл. 292 ГПК /отм./ и законосъобразността на избрания способ за ликвидиране на съсобствеността. Останалите доводи на касатора за неправилност на решението по същността си представляват касационни оплаквания относно обосноваността на изводите на съда, които също не могат да се разглеждат в производството по предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, а едва и само ако се допусне касационно обжалване на решението при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV – 116/20.11.2018 г. по в. гр. д. № 1218/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: