О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. С., 12.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1320/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б., А. Н. И., О. Н. С., В. Н. Н., Н. И. Ц. и И. Н. И. от[населено място] срещу въззивно решение от 12.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 97/10г. на М. окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 29.01.10г. по гр.д.№ 1266/08г. на Ломския районен съд по допускане съдебна делба на недвижим имот и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на О. Н. С., В. Н. Н., Д. А. Б., Н. И. Ц., И. Н. И. и А. Н. И. против Б. Т. Х. и К. Г. И. иск за делба на незастроено дворно място с площ от 1160 кв.м., находящо се в[населено място], съставляващо кад.№ 5078 в кв.124 и кв. 242 по плана на[населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на лицата И. П. Х., Т. Х., Г. С. С. и П. С. С. и е бил отчужден за мероприятия по ЗПИНМ/отм./. Впоследствие отчуждаването е било отменено по реда на ЗВСНОИ по З. и др. закони с влязло в сила решение от 23.07.99г. по адм.д. № 113/98г. на М. окръжен съд по искане на ответниците Б. Х. и К. И. /наследници съответно на Т. Х. и Г. П./ като е възстановена собствеността върху имота на същите. Тъй като ищците в първоинстанционното производство са наследници на И. Х. и същите не са направили искане по чл.4 ЗВСНОИ по З. и др. закони, въззивният съд е приел, че те не притежават права върху имота доколкото направеното от един бивш съсобственик искане за отмяна на отчуждаването не ползва останалите.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с решението си въззивният съд не е отговорил на въпросите доказали ли са те в хода на делото правото си на собственост върху процесния имот и заявен ли е имотът за реституция по ЗВСОНИ и от тяхно име, което е в противоречие с ППВС № 1/53г., Р № 205 по гр.д.№ 147/2000г. на ВКС и Р № 37 по гр.д.№ 462/98г. на ВКС, 5 чл. с-в.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът е длъжен да посочи материалноправния или процесуалноправния въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка, за обсъждане на събраните по делото доказателства или за правилността на обжалваното решение. ВКС може само да уточни поставените от него въпроси, но не и да ги извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената задължителна и незадължителна практика на ВКС, поради което подадената от тях жалба не следва да се допуска до разглеждане, още повече, че противоречие между обжалваното решение и тази практика не съществува. Поставените по-горе въпроси са по съществото на правния спор и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, а по направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от Д. А. Б., А. Н. И., О. Н. С., В. Н. Н., Н. И. Ц. и И. Н. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 97/10г. на М. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: