О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 117/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Х., Р. И. Д. и Г. И. П. срещу въззивно решение от 26.07.11г., постановено по гр.д.№ 2637/08г. на Софийския градски съд, ІІв състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 09.06.08г. по гр.д.№ 8361/05г. на Софийския районен съд, 67 с-в, и вместо него е отхвърлил предявения от Д. Г. Х. и И. Н. Д., починала в хода на процеса и заместена от своите правоприемници Р. И. Д. и Г. И. П. срещу Д. Н. Д. иск за делба на дворно място от 700 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 101 по кад. лист 717 и 734 от Цифровия кадастър на Столична община, планоснимачен район в.з. “С.-Д. 2-ра част”, ведно с построените в него полумасивна едноетажна сграда и гараж , както и искането за отмяна на констативен нот.акт № 96/99г. като неоснователни.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесното дворно място е било предоставено за ползване на общия наследодател на страните П. Г. Х. по силата на ПМС № 21 от 1963г., в което преди 1991г е била построена сграда по смисъла на § 4а, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ. През 1996г. ответникът е заплатил земята по цени, определени от МС и се е снабдил с констативен нот.акт № 96/99г. за 2/3 ид.части от имота. Тъй като административната процедура по изкупуването е задействана по молба от 01.07.1992г., подадена от името на всички наследници на общия наследодател, но без да е подписана от двамата първоначални ищци и доколкото същите не са упълномощавали ответника да ги представлява пред административния орган, нито са потвърдили извършените от него действия без представителна власт (прието е, че ищците не са упълномощили своя процесуален представител да потвърди извършените от ответника действия без представителна власт и че пълномощното за образуване на гражданско дело не съдържа упълномощаване за горните действия), въззивният съд е приел, че същите не притежават права върху имота. Изложени са и съображения, че правото да се иска изкупувате на имот по посочения ред е лично потестативно право, което се преклудира с изтичане на определения от закона срок като на всеки от наследниците принадлежи самостоятелно правото да поиска изкупуване на имота и то само относно обема на наследствените си права.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за липсата на ратификация по смисъла на чл. 42, ал.2 ЗЗД на действия, извършени при първоначална липса на представителна власт, респ. дали са били налице предпоставките спрямо касаторите за придобиване по реда на § 4а ПЗРЗСПЗЗ на идеални части от процесния имот, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая поставеният от касаторите въпрос е твърде общо формулиран и по-скоро има отношение към съществото на правния спор, поради което същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения). Освен това същите не се позовават на противоречие със задължителна практика на ВКС, а с представените от тях Р № 615 по т.д. № 116/06г. на ВКС, ІІ т.о. и Р№ 358 по гр.д. № 714/08г. на ВКС, ІІ г.о. са разгледани различни от настоящата хипотези (с първото е прието, че с последващото изрично одобряване на предварителен договор от представляващото съответното търговско дружество лице, изразяващо се в предприемане на фактически действия по изпълнението му, вкл. с отправяне на покана до другата страна за заплащане на следващата се по договора парична вноска, неговата висяща недействителност е отстранена съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, а с второто – че правото на ползване, предоставено по реда на ПМС № 76 е наследимо и не се погасява със смъртта на лицето, в чиято полза е учредено, а преминава в патримониума на неговите наследници за разлика от правото на ползване, което се учредява по реда на чл.56 ЗЗД) и противоречие с тях не е налице.
Във връзка с третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът и визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки в случая не са налице
С оглед на казаното подадената от Д. Г. Х., Р. И. Д. и Г. И. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 26.07.11г., постановено по гр.д.№ 2637/08г. на Софийския градски съд, ІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: