О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.06.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3846/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№27636/26.10.2012г.,подадена от П. Н. Б.,действаща със съгласието на майка си и законен представител Н. М. М.,чрез пълномощника й адвокат И. М.,против решение №1422/19.09.2012г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,Х състав,постановено по в.гр.д.№1582/2012г. по описа на същия съд,с което отменя решение №470/21.10.2011г. постановено по гр.д.№393/2007г. по описа на Карловски районен съд в частта,с която е извършена делбата,присъдени са суми за уравнение на дяловете и дължимите ДТ за извършване на делбата и в тази част е постановено:
На основание член 292 от ГПК/отм/-ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А. Н. Б.-П. следния недвижим имот:Първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда,построена в дворно място съставляващо УПИ Х-137 в кв.30 по плана на [населено място],със застр е незастр. площ 506 кв.м, при описани в решението граници ,който жилищен етаж е със застроена площ от 74,55 кв.в,и представляващ самостоятелно жилище,ведно с прилежащите му 43,06% от общите части на сградата и от дворното място,на стойност 33 673 лева и ГАРАЖ,построен в същото дворно място със застр. и незстр. площ от 23,18 кв.м,ведно с прилежащите му 8,6% ид.части от дворното място като обща част,на стойност 6 291 лева.
Стойността на този дял е 39 964 лева.
На основание член 292 от ГПК/отм/- ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П. Н. Б. следния недвижим имот:Втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда,построена в гореописаното дворно място,който жилищен етаж е със застроена площ от 74,55кв.м,и представляващ самостоятелно жилище,ведно с прилежащите му 48,34%ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място като обща част, на стойност 37 805 лева.
Стойността на този дял е 37 805 лева.
ОСЪЖДА А. Н. Б.-П. да заплати за уравнение на дела на П. Н. Б. сумата 1080 лева.
ОСЪЖДА А. Н. Б.-П. да заплати по бюджетната сметка на В. ДТ в размер на 1 555,38 лева.
ОСЪЖДА П. Н. Б. да заплати по бюджетната сметка на В. ДТ в размер на 1 555,38 лева.
ОСЪЖДА А. Н. Б.-П. да заплати на [община] местен данък по чл.47,ал.3 от ЗМДТ в размер на 32,40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част- с която на основание член 30 ал.3 от ЗС е осъдена П. Н. Б. да заплати на А. Н. Б.-П. сумата от 2 044,93 лева,представляващи ? от необходимите разноски,направени за запазване на процесния съсобствен имот,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 01.09.2007г.,както и сумата 600 лева на основание член 61,ал.2 ЗЗД,представляваща по-малката сума между направените разходи за извършени в процесния съсобствен имот подобрения и сумата,с която вследствие на тези подобрения се е увеличил дела на П. Б. в този имот,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.02.2011г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение от 18.11.2011г. по гр.д.№393/2007г. на Районен съд [населено място],постановено в производство по член 247,ал.1 ГПК.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди/цитирам/:
„Касационното обжалване на Решение №1442/19.09.2012г. постановено по въз.гр.д.№1582/2012г.,Х състав по описа на ПОС,допустимо на основание чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,поради следните съображения:
1.При постановяване на оспорения съдебен акт,съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС по идентични случаи,заедно с дадените правни разрешения и прилагането на закона поради което е налице касационното основание по смисъла на чл.280,ал.1т.1 от ГПК.”,
след което се цитира само Определение №306/22.03.2011г. на ВКС по гр.д.№1432/2010г. по описа на ВКС,ІІ го,постановено в производството по член 288 от ГПК.Този съдебен акт се посочва в подкрепа на касационното оплакване на касатора,че с обжалваното въззивно решение съдът неправилно е приел,че лятната кухня не следва да се постави в обособените два дяла,а остава обща част.
В точка 2 от изложението касаторът заявява/цитирам/:
„Тъй като въззивният съд е обосновал решението си именно с довода за характера на процесните помещения-гараж и лятна кухня,то разрешаването на този въпрос е от решаващо значение за изхода на конкретния спор.Дадените разрешения по този въпрос обуславят различно разрешаване от съдилищата,поради което е налице противоречива съдебна практика,което предпоставя наличността на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.2 ГПК.Налице са влезли в сила съдебни актове,в които са формирани различни изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат от спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд а именно:за допустимостта на съдебна делба на второстепенни постройки,каквито са лятната кухня и гараж.”,
след което се цитират съдебни актове-решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,решения на ВКС,постановени в производството по член 290 от ГПК,решение на Кюстендилски окръжен съд по посоченото дело-неприложено с изложението,и определения на ВКС, поставено по реда на член 288 от ГПК.
В точка ІІІ от изложението си,касаторът навежда доводи,относно въпроса дали лятната кухня и гаражът съставляват самостоятелни обекти или са приращения към дворното място и следват неговия собственически статут са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,с цел преодоляване на противоречиви виждания на нормите по чл.40,ал.1 от ЗУТ,чл.41 от ЗУТ,параграф 5,т..30 и т.39 от ЗУТ, налагат формирането на нова съдебна практика по посочените разпоредби.
Ответницата по касационната жалба А. Н. Б. П.,чрез пълномощника си адвокат С. П.-К.,в писмения си отговор,счита че не се налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като в изложението липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,като моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е възприел и е основал изводите са на диференцираните оценки в заключението на вещото лице относно прилежащите общи части на сградата и дворното място към самостоятелните жилищни обект-етажи от двуетажната масивна жилищна сграда,предмет на делбата,определени съгласно правилото на член 40 от ЗС,както и всички подобрения в дворното място,в това число и лятната кухня.Съдът е посочил,че правилно е прието ,че същата не е самостоятелен обект,т.к.съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза/лист 110 от делото/ изградената в този вид лятна кухня може да бъде причислена като допълнително застрояване със спомагателни и обслужващи функции към жилищната сграда,и като такава се използва в момента-като складово помещение,поради което не може да функционира като самостоятелен обект и следва статута на дворното място.
Видно от цитираното почти изцяло изложение на касатора,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,свързано с начина на извършване на делбата.В него се излагат доводи за неправилна преценка на съда относно постройката-лятна кухня,която преценка съдът е направил с оглед събраните по делото доказателства.Въпросът за статута на такава сграда-лятна кухня се решава в зависимост от фактически установеното в различните случаи за такива постройки,в резултат на което за всеки отделен случай се формират изводи дали е налице или не самостоятелен обект.Това е въпрос на доказателства и преценка на същите от съда ,поради което не е налице нито противоречие с задължителна практика на ВКС,каквото посоченото определение по член 288 от ГПК не е такава практика,нито е налице противоречиво решаван правен въпрос от съдилищата,тъй като липсва формулиран правен въпрос по смисъла на възприетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Наведените от касатора аргументи представляват по своя характер касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност следва да се направи след допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в производството по член 290 от ГПК.
С оглед изложеното, липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваната част от въззивното решение,с която се отменя част от първионстаницонното решнение и е постановено решение по същество по извършване на делбата.Непосочването на правния въпрос,сам по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По отношение на частта от касационната жалба,която има за предмет потвърдителната част на въззивното решение,с което се присъждат суми, заявени по сметки между съделителите-член 286 от ГПК/отм/,а именно тази на основание член 30 ал.1 ЗС-претендирана в размер на 2097 лева/лист 73- 74 от делото/,както и тази по член 61 ал.2 от ЗЗД – в размер на 600 лева/ лист 73 от делото/,същата следва да се остави без разглеждане,тъй като цената на заявените претенции е под 5000 лева.Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева-за граждански дела,както е в настоящия случай.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№27636/26.10.2012г.,подадена от П. Н. Б.,действаща със съгласието на майка си и законен представител Н. М. М.,и двете от [населено място],против решение №1422//19.09.2012г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,Х състав,постановено по гр.д.№1582/2012г. по описа на същия съд,в частта му,с която потвърждава решение №470/21.10.2011г. постановено по гр.д.№393/2007г. по описа на Районен съд [населено място] в обжалваната му част- с която на основание член 30 ал.3 от ЗС е осъдена П. Н. Б. да заплати на А. Н. Б.-П. сумата от 2 044,93 лева,представляващи ? от необходимите разноски,направени за запазване на процесния съсобствен имот,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 01.09.2007г.,както и сумата на основание член 61,ал.2 от ЗЗД,представляваща по-малката сума между направените разходи за извършени в процесния съсобствен имот подобрения и сумата,с която се е увеличил дела на П. Б. в този имот,ведно със законна лихва мърху тази сума,считано от 07.02.2011г. до окончателно й изплащане,поправено с допълнително решение от 18.11.2011г.,постановено по гр.д.№393/2007г. по описа на Районен съд [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на касационно обжалване пред друг състав на ВКС,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1422/19.09.2012г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,Х състав,постановено по гр.д.№1582/2012г. по описа на същия съд,в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: