О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 28.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2388/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П., С. Д. П. и Р. Д. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 3079 от 08.05.15г., постановено по гр.д.№ 958/14г. на Софийския градски съд, ІІ в състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 09.10.13г., постановено по гр.д.№ 43301/11г. на Софийския районен съд, 40 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Д. П., С. Д. П. и Р. Д. П. против Н. Р. Т. и И. А. Т. искове по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за признаване за установено, че към момента на одобряване на действащите КККР със заповед № РД-18-30 от 28.05.10г. на изп.директор на АГКК ищците са собственици на реална част от 10 кв.м. от имот с идентификатор 29204.7571.2084, находящ се в [населено място] при посочени в решението граници и да бъдат осъдени ответниците да им предадат тази част от имота, както и да премахнат изградения в нея гараж с избено помещение.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че процесните 10 кв.м. са част от УПИ ІV-218 по плана на [населено място], собственост на ответниците, които по силата на одобрения през 1989г. дворищнорегулационен план са придадени към съседния имот на ищците – УПИ ІІІ-80. Изложени са съображения, че в случая не е налице изменение на дворищнорегулационния план на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 З. /отм./ – в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила и релевантната за настоящия случай е хипотезата на чл.33, ал.1 З. /отм./, при която за настъпване ефекта на съвпадане на регулационните с имотните граници /прилагане на дворищнорегулационния план/ е необходимо кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части по законоустановения ред – чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 З./отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт по чл.134 З./отм./, както и упражняването на владение върху тях за срок от минимум 10 години. Тъй като в случая не е установено второто кумулативно условие, а именно фактическото завземане на придадената по регулация част и упражняване на владение върху тях за срок от 10 години, въззивният съд е приел , че дворищнорегулационният план на [населено място], по силата на който спорните 10 кв.м. са придадени от имота на ответниците към имота на ищците не е бил приложен и след изтичането на сроковете по § 6, ал.2 ПР ЗУТ отчуждителното действие на този план е прекратено автоматично на основание § 8, ал.1 ПР ЗУТ, като тази част е върната към патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. С оглед на това предявените искове са приети за неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. кумулативно или алтернативно са дадени предпоставките, за да се счита приложена дворищната регулация по смисъла на З. /отм./, а именно – заплащане на придаваемите по регулация части и/или тяхното фактическо завземане и 2. при положение, че по делото нито има твърдения, нито има доказателства, че в кадастралната основа на действащия регулационен план има грешка по отношение на нанасянето на границите на имотите, а е налице грешка при нанасяне на границите в последващата кадастрална карта, то налице ли е хипотезата на чл.33, ал.1 З. /отм./, респ. прекратено ли е отчуждителното действие на дворищнорегулационния план следва ли, че придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, при положение, че по делото са представени декларация по чл.111, ал.1 З./отм./ и констативен нотариален акт по чл.134, ал.2 З. /отм./ за придаваемите части. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение № 157 от 20.06.11г. по гр.д.№ 1513/10г. на ВКС, ІІ г.о., каквото не е налице, тъй като и в това решение е прието, че в хипотезата на чл.33, ал.1 З. /отм./, когато изменението на дворищнорегулационния план е при условията на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 З./отм./, за да се счита приложена регулацията е необходимо предвидените в закона предпоставки да са осъществени кумулативно, както е прието и с ТР № 3/93г. на ОСГК на ВС т.е. да е налице заемане на придаваемите части по законния ред и това фактическо владение да е продължило минимум десет години. В хипотезата на изменение на плана по чл.33, ал.2 З./отм./, предпоставките за прилагането на регулацията са дадени алтернативно – или да е налице завземане на придаваемите части по законоустановения ред или да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части. При това положение представеното решение № 2100 от 11.06.10г. на РС – Варна също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, дори ако с него е дадено друго разрешение на поставения въпрос.
Вторият поставен от касаторите въпрос e формулиран по начин, който го свързва с конкретната фактическа обстановка по спора, поради което същият не предполага даване на принципeн отговор относно тълкуването и приложението на приложими по делото правни норми, а е свързан с преценката на доказателствата по делото и възприемане на различна от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, а към проверката на правилността на решението в случай на допускане на касацията. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Освен това по отношение на релевираното във връзка с него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени и посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 3079 от 08.05.15г., постановено по гр.д.№ 958/14г. на Софийския градски съд, ІІв въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: