О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5023/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1620 от 22.02.16г., постановено по гр.д.№ 4014/14г. на Софийския градски съд, ІV В с-в, в уважителната му срещу касатора част с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 14.05.12г., постановено по гр.д.№ 9995/07г. на Софийския районен съд, 28 с-в, в частта, с която на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на Я. А. Д., че В. Х. П. и М. Х. П. са собственици на урегулиран поземлен имот ІІІ-364 от кв.19 по плана на [населено място], район “В.”, вилна зона “Б. път” с площ от 880 кв.м., ведно с построената в него в груб строеж двуетажна жилищна сграда на основание покупко-продажба, придобиване по регулация и наследствено правоприемство, обективирани в нот.акт № 26/1960 г. и нот.акт № 190/1964г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че първоначалният ищец в първоинстанционното производство Х. М. П., заместен в хода на процеса от своите наследници по закон В. Х. П. и М. Х. П., е придобил правото на собственост върху процесния имот по наследство от своите родители. Имотът е придобит от неговия баща М. Х. П. с договор за продажба от ОТКЗС “Г. К., за което е съставен нот.акт № 26/60г. и по регулация, съгласно отразеното в нот.акт № 190/64г. С договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № 128/05г., ответникът Х. Л. Б., чрез пълномощник Я. С. С. е продал процесния имот на Я. С. С., който от своя страна го е продал на ответника Я. А. Д. /нот.акт № 188/05г./, а с нот.акт № 17/06г. последният го е продал на ответника В. Е. К.. При сключването на договора с нот.акт № 128/05г. продавачът Х. Л. Б. се е легитимирал като собственик на имота с нот.акт № 344, том ІХ, д.№ 5251/71г. на І нотариус при СНС Х. О., какъвто акт не се съхранява в нито един том от нотариалните актове за годината на І нотариус, които са номера от 1 до 200. В този акт като титул за собственост на продавача Х. К. С. е описано решение на Софийски народен съд, каквото след извършена справка не е установено да е постановено по отношение на прехвърлителя за процесния имот. Подписът срещу “І нотариус” е ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от Х. О., а подписът, положен за продавач в нот.акт № 128/05г. не е изпълнен от Я. С. С.. По прокурорска преписка № 48202/05г. на СРП Х. Л. Б. е дал обяснение, в което е заявил, че не притежава имот в кв.Б. и не е присъствал на сделка за продажба през 2005г., а Я. С. Д. е заявил, че не познава Х. Л. Б. и не е подписвал нотариалния акт № 128/05г.
При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че извършеният с нотариален акт през 1971г. договор не е породил целените с него транслативни последици, тъй като не съдържа подпис на нотариус, за съставянето му няма документални следи и нотариалното действие е нищожно, а на това основание договорът не отговаря на изискуемата се от закона форма за договорите с предмет недвижим имот /чл.18 ЗЗД/. С оглед на това е прието, че ответникът Х. Л. Б. не е придобил права върху имота по силата на този договор и никой от останалите ответници не е могъл да придобие такива права на деривативно основание. Посочено е отделно от това, че касаторът не е могъл да придобие права и по силата на сключения с нот.акт № 128/05г. договор за покупко-продажба, тъй като продавачът Я. С. С. не е положил подпис като такъв и договорът е нищожен поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД, както и че позоваването от него на изтекла придобивна давност в полза на Х. Л. Б. е неоснователно, тъй като в процеса същият е изразил становище, че не е бил страна по договора за продажба на имота, нито се е позовал на давностно владение и ответникът като частен правоприемник по договор за продажба, сключен с Я. С. С., не е придобил неупражнено от Х. Л. Б. право на позоваване на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като придобивната давност не се прилага служебно а отделно от това по делото не е установено по категоричен начин той да е владял имота през годините.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която , за да бъде уважена претенция по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, ищците следва да докажат по безспорен начин, че са собственици на претендирания имот, както и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси : 1. Може ли съдът да извършва косвен съдебен контрол на доказателства, които не са били оспорени от страната; 2. Обстоятелството, че един нотариален акт не се съхранява в нотариалните книги, прави ли го невалиден; 3. Допустимо ли е присъединяване на давностно владение между праводател и правоприемник, при позоваване на придобивна давност върху недвижим имот и 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира в решенето си на какво основание приема за достоверно или не едно прието по делото доказателство, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика, нито сочи в какво се изразява противоречието с практиката на ВКС по поставените въпроси, но независимо от това, следва да се отбележи, че тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. По отношение на първия въпрос не са изложени никакви съображения върху кои неоспорени от страната доказателства съдът е извършил съдебен контрол, като в случая съдът е приел, че нотариалният акт не е породил целените транслативни последици не само поради обстоятелството, че той липсва в нотариалните книги. Не е взето и принципно становище, че не е допустимо присъединяване на давностно владение между праводател и правоприемник при наличие на провоприемство, като са изложени няколко съображения за неоснователността на това възражение, посочени по-горе. Липсва и противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и да мотивира решението си, както и за предпоставките за уважаването на положителен установителен иск за собственост, тъй като тези изисквания в случая са спазени.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1620 от 22.02.16г., постановено по гр.д.№ 4014/14г. на Софийския градски съд, ІV В с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: