О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 14.02. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 6798/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Ц., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А., срещу въззивно решение по гр.д.№ 5402/2009г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. В първа точка на изложението се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС е решен правен въпрос относно придобиването по давност на имот в ЖСК като съдът е приел, че след като не е налице акт образец №16 то имотът не може да се придобие по давност. Твърди се, че неправилно е прието, че В. К. е придобила членствени права в ЖСК едва след прехвърлителната сделка, както и че касаторът няма правен интерес да оспорва качеството на член кооператор и протокол на ЖСК за приемането на В. Н.. Приетият за разглеждане иск за отмяна на нотариален акт №21/2005г. за покупко-продажба е недопустим и неоснователен и решението противоречи на ТР№3/2012г., ОСГК. Във втората част на изложението се твърди приложно поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите : праводателката В. К. могла ли е да придобие по давност и наследство процесното жилище при условията на чл.82 ЗС; от кой момент жилище в ЖСК може да се придобие по давност; обстоятелството, че ЖСК не е прекратена пречка ли е член кооператор да придобие определен му с разпределителен протокол имот по давност; държател или владелец е член-кооператорът на разпределен му имот; нищожно ли е решението за приемане на нов член-кооператор в ЖСК, когато няма свободен имот в същата и като съсобственик на обект при липса на съгласие на първоначалния член-кооператор. Прилагат се съдебни решения.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът по касация В. С. Н. оспорва същата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Третото лице помагач ЖСК”Бял нарцис” оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.07.2007г. по гр.д.№8791/2005г. на Софийския районен съд в обжалваната част и допълнително решение от 30.11.2007г. по същото дело. С първото решение на районния съд е отхвърлен предявеният от И. Ц. срещу Т. Н. и С. Н. /поч., заместен от наследника по закон В. Н./ иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на апартамент №15, находящ се в [населено място], [улица] и е уважен предявеният от В. Н. срещу Т. Н., А. Д., С. М., К. М., З. А., Д. И., Х. И. и В. В. отрицателен установителен иск за правото на собственост върху същия имот. С допълнителното решение на районния съд на основание чл.431,ал.2 ГПК е постановена отмяна на констативен нотариален акт №7/2005г. и на нотариален акт за покупко-продажба №21/2005г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен от И. Ц. срещу Т. Н. и С. Н. /поч., заместен от наследника по закон В. Н./ иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на процесния апартамент, находящ се в ЖСК „Бял нарцис” и с отрицателен установителен иск за правото на собственост върху същия имот, предявен от В. Н. срещу И. Ц.. Приел е за установено от фактическа и правна страна, че ЖСК е създадена през 1983г.С разпределителен протокол от 22.06.1983г. Л. Д. получила правото да построи процесния апартамент и с разпределителен протокол от 1990г. той е отреден за нея. В. Н. е приет за член-кооператор с решение на ОС на ЖСК от 21.08.1993г., за да придобие в съсобственост с Л. Д. правото на собственост върху апартамента. С окончателен разпределителен протокол от 1998г., подписан от двамата, е определена и стойността на съсобствения имот. След смъртта на Д. през 2004г. майка и В. К. въз основа на обстоятелствена проверка се снабдила с К. №7/2005г. за собственост по давност и наследство и продала имота с нотариален акт №21/31.05.2005г. на И. Ц.. На 05.07.2005г. К. починала като със саморъчно завещание от 12.02.2005г. оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на И. К. Ц.. До снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове по чл.35,ал.2 ЗЖСК собственик на построените обекти е самата ЖСК. В случая член-кооператорите Л. Д. и В. Н. не са се снабдили с нотариални актове. Констатациите в издадения в полза на В. К. констативен нотариален акт за собственост са оборени, тъй като тя не е упражнявала владение върху имота в изискуемия 10 годишен срок, вкл. при прилагане разпоредбата на чл.82 ЗС. Не доказано кога е установена фактическа власт върху имота от В. К., респ. от праводателката и Л. Д., както и имотът да е владян от тях в продължение на 10 години до завеждане на иска. Освен това Л. Д. е член –кооператор и в това си качество е ползвала разпределения и имот.Тя е била държател, а не владелец по арг.на чл.38а ЗЖСК. Не тече давност между двамата член-кооператори, на които е разпределен за придобиване в съсобственост обект в ЖСК. След като праводателката В. К. не е била собственик на имота, то И. Ц. не е станал негов собственик нито по силата на договора за покупко-продажба, нито по силата на завещанието.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Релевантният правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и по въпроси, различни от формулираните от касатора. В разглеждания случай в първата част на приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, които не могат да предпоставят допускане касационно обжалване, тъй като не представляват конкретен правен въпрос. Останалите поставените въпроси с изключение на този, който касае отмяната по реда на чл.431 ГПК/отм./, респ.чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт, обективиращ покупко-продажба на недвижимия имот, не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото решаващите изводи в обжалваното решение са, че не е доказано владение по смисъла на чл.79 ЗС, осъществявано от праводателката на касатора В. К. в продължение на 10 години,в т.ч. и чрез присъединяване към владение на Л. Д. в хипотезата на чл.82 ЗС. Следователно касае се за неизпълнена в процеса доказателствена тежест относно елементите на фактическия състав на придобивната давност и въпросите свързани с момента, от който по принцип жилище в ЖСК може да се придобие по давност владее или дали член кооператорът е държател на разпределения му имот, или негов владелец преди снабдяването му с нотариален акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК са ирелевантни.
По въпроса дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот – в случая нотариален акт № 21/2005г. следва да се допусне касационно обжалване, тъй като даденото разрешение не е в съответствие с ТР№3/2012г. по тълк.д.№3/2012г., ОСГК. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която е оставено в сила допълнително решение от 30.11.2007г. по гр.д.№ 8791/2005г. на СРС в частта, с която е отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт № 21,том ІІ, рег.4810, дело №191/05 на нотариус М. И., рег.№260 на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК.
С оглед изложеното са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество в посочената част. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр.д.№ 5402/2009г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила допълнително решение от 30.11.2007г. по гр.д.№ 8791/2005г. на СРС, с което е отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт № 21,том ІІ, рег.4810, дело №191/05 на нотариус М. И., рег.№260.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ОСТАВЯ касационната жалба без движение. Указва на касатора И. К. Ц., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 50 лева.В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: