О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 31.03..2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1397/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма][населено място] против решение от12.07.2010г. на С. градски съд,Гражданско отделение,ІІА състав,постановено по гр.д.№12702/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 16.06.2009г. на С. районен съд,25 състав,по гр.д.№28287/2008г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявения от [фирма] С. срещу Ц. Г. С. иск по член 109 от ЗС.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като счита че:
„Съдът се е произнесъл в явно противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС по основния правен въпрос,предмет на делото,който е от значение за точното прилагане на закона,а именно-дали доверителят ми има правен интерес от предявяване на настоящия иск,както и дали валидно,съгласно изискванията на член 9 а от ПУРНЕС е образувана отделна етажна собственост или не и обстоятелството дали доверителят ми/настоящия касатор/ е член на тази етажна собственост или не и на последно основание не е обосновал своето решение,съгласно изискванията на закона.”В точка първо римско от изложението,относно разрешения правен въпрос за наличие на правен интерес у ищеца за предявяване на настоящия иск, касаторът твърди,че неправилно и незаконосъобразно въззивния съд в мотивите си приема,че последния няма правен интерес от предявения иск,като цитира и прилага решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
В точка второ римско на изложението,касатора обосновава втория правен въпрос,”който е от значение за точното прилагане на закона-а именно-дали валидно,съгласно изискванията на член 9а от ПУРНЕС е образувана отделна етажна собственост или не и дали той е член на тази етажна собственост или не,също е решен в противоречие с трайната практика на ВКС.”
След това,видно от съдържанието на изложението,следва фактология по делото,какво е прието за установено в мотивите на съда в неговите изводи,които са в противоречие,според касатора със законовите разпоредби и с трайната практика на ВКС и на съдилищата,като се цитират две определения,постановени по реда на член 214 сл. от ГПК по цитираните дела по описа на Велкитърновски окръжен съд и едно определение,постановено по реда на административното проиводкство по дело на ВАС.Последното не съставлява практика на ВКС.
Основанието по член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 ЗСВ,обн.ДВбр.59 от 22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на отменения ГПК,на каквито съдебни актове касаторът изобщо не се позовава,нито прилага такива към изложението си.
По този правен въпрос,формулиран в точка второ римско се твърди,че е налице и хипотезата по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която според горепосоченото тълкувателно решение на ВКС-т.4 от същото изисква,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика ,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Аргументи в тази посока,липсват в изложението на касатора,напротив изложеното представлява касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. С.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касациоинно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно член 109 от ЗС собственикът на вещта може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право,но от събраните по делото доказателства не се установи активна легитимация на ищеца,тъй като същият е собственик на супермаркет,който не е част от ЕС на вход 1,има самостоятелен вход,за ползването му не е необходимо ползване на общите части на вход едно и на основание член 272 от ГПК съдебният състав на въззивния съд изцяло се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд.Следователно основният правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение е свързан със защитата на правото на собственост на ищеца по заявения негаторен иск,който въпрос последния формулира в точка първо римско от изложението си.Приложената съдебна практика в тази връзка,която се състои от съдебни решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,не може да обоснове хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,поради съображенията,които бяха изложени по горе,свързани с цитираното тълкувателно решение на ВКС,тъй като тези актове не са част от задължителната практика на ВКС.Те се отнасят до практика по конкретни казуси и в случая може да се приеме,че става въпрос за хипотезата предвидена в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,според която,съгласно т.3 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,правният въпрос ,от значение за изхода на обжалваното дело,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Според приложените:
-решение по гр.д.№1495/2004г. по описа на ВКС,ІVГО-за да бъде основателен иска по член 109 от ЗС е необходимо ищецът да установи,че е собственик на имота и е налице неоснователно ,противоправно действие,с което му се пречи да упражнява совите права на собственик в пълен обем,
-решение по гр.д.№205/1998г. по описа на ВКС,Vго-негаторния иск е вещен,петиторен иск,той включва съдебно установяване и потвърждаване,че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта,върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие или посегателство.
Така даденото разрешение в горните решения на ВКС,свързано със същността и характера на негаторния иск,съобразно изложеното в решаващите изводи на съда,произнасянето на последния не е в противоречие с постановеното по тези съдебни решения,а напротив в съответствие със същите.
С оглед изложеното,касационният съд счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2010г. на С. градски съд,Гражданско отделение,ІІ А състав,постановено по гр.д.№12702/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място],[улица],да заплати на Ц. Г. С. направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1200 лева/хиляда и двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: