4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С. 11.10. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 380/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Й., П. Н. К., Р. Н. Л., Ц. П. И. и В. П. С., [населено място], срещу въззивно решение от 13.11.2010г. по гр.д. № 941/2005г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.Сочи се, че е направен неверен извод относно това, че праводателят на ответницата е станал собственик по давностно владение върху земеделската земя, внесена от наследодателя на касаторите в ТКЗС, както и на изградената сграда. Твърди, че този неверен извод противоречи на решения на ВКС, които прилага. Според касатора по делото не е представено нито едно доказателство, от което да е видно, че в имота има законно изградена сграда към 01.03.1991г., или пък към тази дата да е отпочвало строителството на такава. Необоснован бил изводът на съда, че в имота има такава. Този извод противоречи на практиката на ВКС, съгласно която времето на изграждане на сгради и тяхната законност се определят не от съда, а от администрацията на народните съвети. Освен това неправилно е прието в обжалваното решение, че по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, ответникът може да възразява за принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне на земите в ТКЗС.
Ответникът по касация Л. П. Х. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК с доводи, че е недопустим касационният контрол на основание чл.280,ал.2 ГПК, както и че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Относно възраженията на ответника по касация на основание чл.280,ал.2 ГПК следва да се посочи, че данъчната оценка от 1995г., на която се позовава, не обосновава извод за цена на иска под 5000 лева по смисъла на чл.69,ал.1,т.2 ГПК. Тази оценка не касае процесния имот, както твърди и самият ответник по касация, а съседен имот -преди изменение на иска по реда на чл.117 ГПК /отм./. При липса на друга по делото и неизпълнено от първоинстанционния съд задължение по чл.56,ал.1 ГПК/отм./, не може да се възприеме хипотетична и определена по аналогия с друг имот цена на иска към момента на негово завеждане.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.12.2004г. по гр.д.№8076/2002г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. П. Й., Ц. П. И. и В. П. С. срещу Л. И. П. – Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху имот – дворно място с площ 1,345 дка, пл.№18,кв.3 по плана на [населено място],[жк].
В. съд е приел, че ищците се легитимират като правоимащи по земеделска реституция с решение на О. по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ за част от имот пл.№2322 по кад.план на [населено място]. Съдът е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт във връзка с възраженията на ответника. Приел е за установено, че в имота е налице сграда, построена преди 01.03.1991г. при спазване на съответните нормативни изисквания. Тя е изградена от праводателя на ответника, който през 1969г. с нотариален акт е признат за собственик на имота по давностно владение. От доказателствата по делото, в т.ч. техническата експертиза, съдът е обосновал извод, че са спазени всички нормативни изисквания за построените сгради, поради което нормата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ няма позитивно проявление към ищците – заявители пред О.. Налице са пречки за реституцията на имота по смисъла на същата разпоредба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. В първа и трета точки на изложението се развиват ирелевантни за обуславящите изхода на спора изводи на въззивния съд доводи – за придобиването по давност на имота от праводателя на ответника и за възможността на ответника да релевира възражение и да оспорва принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на обобществяване на земята без да се позовава на конкуриращи права. Тези въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като решаващият извод на въззивния съд при упражняване косвен съдебен контрол върху административния акт на ПК, е за наличие на пречки за реституцията на имота по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Във втората точка от изложението се релевират касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното от ответника по касация искане, на последния следва да се присъдят направените разноски – платено адвокатско възнаграждение по договор от 17.02.2011г. в размер на 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.11.2010г. по гр.д. № 941/2005г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. И. Й., П. Н. К., Р. Н. Л., Ц. П. И. и В. П. С., [населено място],да заплатят на Л. П. Х. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: