О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С., 10.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3559/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2312/23.06.2016г.,подадена от И. В. Р.,чрез пълномощника му адвокат А. С. Ш.,против решение №2478/05.05.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№131/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №446/17.02.2015г. по гр.д.№1185/2013г. по описа на Районен съд,гр.Г. Д., с което по отношение на И. В. Р. е прието за установено, че Г. С. К., И. Г. К. и С. Г. К. /К./ са собственици на основание наследство от М. А. Р., починала на 24.02.2009г. и В. Г. Р., починал на 01.06.1992г. и по заместване на Е. В. К., починала на 23.02.2009г. на по 1/6 идеална част за всеки от ищците или общо за тримата ? идеална част от ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и стар идентификатор – парцел I, имот пл.№1645 от кв.23, с площ за целия имот от 449кв.м., с административен адрес : [населено място], [улица], ведно със самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 по КККР на [населено място], с предназначение двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 61 кв.м. и Р. от 122кв.м., разположена в същия поземлен имот, и И. В. Р. е осъден да им предаде владението на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответниците по касационната жалба И. Г. К.,Г. С. К. и С. Г. К./К./,чрез пълномощника им адвокат А. К.-М.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като се претендират разноски да настоящата касационна инстанция.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено “изложение към касационната жалба”,касаторът заявява/цитирам/:
„С оглед изискването на член 284,ал.3,т.1 от ГПК за представяне изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на член 280,ал.1 във връзка с член 281,т.3 от ГПК,с настоящото изразявам следните правни доводи и съображения на които считам че подлежи на касационно обжалване Решение №2478 от 05.05.2016г. на Окръжен съд град Благоевград,постановено по в.гр.д.№131/2016г. по описа на Окръжен съд град Благоевград,с което е потвърдено първоинстанционното решение/след което се цитира диспозитива на това решение/.
Смятам,че при постановяване на решението си въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е преценил в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства,удостоверяващи правото ми на собственост върху целия имот предмет на настоящото производство”
Като в останалата част от изложението, подробно се посочва какво е постановено и прието от първоинстанционния съд,навеждат се изключително касационни оплаквания за неправилни изводи на съда относно правото на собственост върху процесния имот,твърди се че е останало недоказано твърдението на ищците,че са станали собственици на имота и по какъв начин,поради което касаторът твърди,че /цитирам/:”искът им се явява неоснователен и остана недоказан.Изброените обстоятелства представляват нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция при преценката на събрания доказателствен материал при постановяване на съдебния акт”.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,приложено към касационната му жалба,същото съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за правилността или не на въззивното решение,ще се направи след допускане му до касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правен въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба И. Г. К.,Г. С. К. и С. Г. К./К./,на основание член 78,ал.2 ГПК,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото касационно производство разноски по делото, в размер на 700 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 27.07.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2478/05.05.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№131/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. Р. да заплати на И. Г. К.,Г. С. К. и С. Г. К./К./ сумата от 700 лева/седемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: