О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 01.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 754/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. М., С. А. А., С. С. Г., Д. С. М., Г. С. М., М. С. М., Е. Й. М., В. Й. М., К. Т. М., А. Т. М., Г. С. М., Н. А. Н., Л. В. М., В. В. И., М. В. М., П. С. Т., И. К. А. Д. Д. М., Л. А. С., всички от Б., чрез пълномощника им адвокат Ю., срещу въззивно решение от 12.04.2011г. по гр.д.№30/2011г. на Благоевградския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Сочи се, че решението е постановено по нередовна искова молба в нарушение ТР№1/17.07.2001г., ОСГК, за което ответниците са направили възражение в писмения отговор по чл.131 ГПК.В исковата молба са смесени различни придобивни основания за различни търговски дружества , включване в капитала на [фирма] и владение. В съдебно заседание ищецът се е позовал на апорт, но в мотивите на въззивния съд не се съдържа правен извод относно основанието за придобиване правото на собственост от ищеца. Сочи се, че липсва доклад по реда на чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, както и указания за разпределяне на доказателствената тежест относно релевантните факти. Твърди се, че въпросът за правомощията на въззивната инстанция, когато липсва изготвен доклад и в кой момент следва да бъде направен такъв, е решен в противоречие на решение №700/2010г. по гр.д.№304/2010г., ІІІг.о. В тази връзка се поставя и въпрос дали е допустимо във въззивната инстанция , без да има доклад и конкретно заявено придобивно основание, съдът да допълва като такова – продажба и плащане на цената. Сочи се, че незаконосъобразно е приета липса на предпоставките за реституция на процесния имот за ответниците на основание чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, вр.чл.17 и чл.18 ЗППДОбП, тъй като имотът не е застроен и не е включен в капитала на търговско дружество. Поставя се въпрос за това, кой е меродавният момент за земеделска реституция и се сочи, че е решен в противоречие с решение №44/2010г. по т.д.№678/2009г., Іт.о. и № 889/2007г. по гр.д.№1114/2006г., ІІ г.о. Формулиран е и въпрос дали е нищожно решение на ПК, което не е подписано от нечетен брой членове и следва ли съдът да се произнася за нищожността на целия акт, след като предмет на иска е част от възстановения имот.
Ответникът [фирма], Б., оспорва касационната жалба в писмен отговор по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №7449/2010г. по гр.д.№2069/2008г. на ПС-Б. в частта, с която е признато за установено по отношение на настоящите касатори, че [фирма] е собственик на недвижим имот с площ 4, 726 дка, при граници: ПИ 04279.102.29, ПИ 04279.102.28, ПИ 04279.102.1 по КК на Б. и ПИ 00183 по картата на възстановената собственост, представляващ североизточната част на ПИ 04279.102.2 по КК на Б. с площ от 18 435 кв.м. и граници на последния подробно описани, който имот е тониран в зелено на скицата на вещото лице /л.314/.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1991г. е образувано [фирма] с държавно имущество. С договор за приватизационна продажба от 07.03.1995г. 70% от капитала са продадени на [фирма] като в приватизационната оценка е включена и стойността на принадлежащите на приватизиращото се дружество 12 865 кв.м. в кв.А.. През 1997г. след съставяне на протокол, удостоверяващ плащането, теренът е предаден на купувача. След приватизацията съдружници в дружеството са държавата и [фирма]. [фирма] е преобразувано в [фирма] през 1995г. Впоследствие е вписано и вливане на [фирма] в [фирма]. През 1997г. е учредено [фирма], в което акционер е [фирма]. През 1999г. е вписано увеличение на капитала на [фирма] като акционерът [фирма] апортира недвижимите си имоти, между които и 12 865 кв.м. в А.. На ответниците по иска като наследници на П. М. с решение от 09.11.1998г. е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива – терен заснет с №192002 в картата на землището. Въз основа на техническите експертизи въззивният съд е приел, че имотът, апортиран в капитала на ищеца, попада в две землища – в границите на имоти № 102001 и 102002 по картата на землището на Б. и в границите на имот № 000183 по картата на [населено място] /А./. Частта, попадаща в имот № 102002 е с размер 4 726 кв.м. От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост, поради установеното преминаване на земята в патримониума на праводателя му на основание §17а ЗППДОП/отм./, наличието на пречка по чл.10б ЗСПЗЗ и чл.18 ЗППДОбП /отм./ за реституция, поради по-ранното придобиване на имота от [фирма] и извършен впоследствие апорт в капитала на ищеца по надлежния ред. Съгласно отбелязванията в А. имотът е бил държавен, бил е включен в капитала на търговско дружество с държавно имущество и на основание чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не са били налице предпоставките за реституция. Самата ПК е уведомила собствениците, че ще бъдат обезщетени по реда на чл.18 ЗППДОбП /отм./ и чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ. В допълнение е посочено, че последвалото решение на ПК е нищожен административен акт, защото е издадено от колективен административен орган в незаконен състав.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът по отношение правомощията на въззивната инстанция при липса на доклад по реда на чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, както и указания за разпределяне на доказателствената тежест относно релевантните факти, е обуславящ за изхода на делото, но не е решен в противоречие с цитиарното решение на ВКС. Според това решение и установената съдебна практика, първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. В случая това е изпълнено, тъй като е изготвен доклад след поправката в исковата молба /определение от 11.06.2009г./, който отговаря на изискванията на чл.146 ГПК и който е връчен на страните. Поставеният въпрос дали е допустимо във въззивната инстанция, без да има доклад и конкретно заявено придобивно основание, съдът да допълва като такова – продажба и плащане на цената, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като не е налице недопустимо произнасяне по невъведени в исковата молба придобивни основания или нередовна искова молба, а произнасяне по въведените от ответника възражения относно материалноправната легитимация на ищеца като собственик на имота, в т.ч. дали праводателят на ищеца е бил собственик на имота. Втората група въпроси по същността си са касационни оплаквания, тъй като сочат необоснованост на съдебния акт. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Необосноваността на съдебния акт може да послужи като касационно основание за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, но не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалавне в произовдството по чл.288 ГПК. Въпросът за това, кой е меродавен момент за земеделска реституция при положение, че имотът не е застроен, не са проведени мероприятия и не е включен в капитала на търговско дружество, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като изводите на въззивния съд са, че са налице пречките на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и че имотът е включен в капитала на Е. с държавно имущество. Ето защо и соченото противоречие с решение №44/2010г. по т.д.№ 678/2009г., ВКС не е налице доколкото се касае за различна фактическа обстановка и различни възражения, въведени от ответника срещу материалноправната легитимация на ищеца. Въпросът за нищожността на административния акт, от който черпи права ответникът, поради постановяването му от незаконен състав, не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на решението, защото не е решаващ за изхода на спора по легитимацията на ищеца и е включен в допълнителните аргументи на въззивното решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни те да са направили такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2011г. по гр.д.№30/2011г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: