О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 931/2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3994 от 23.05.2012г. на [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Ч., срещу въззивно решение № 180 от 03.04.2012 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по гр.д. № 163/2012 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 2 от 03.01.2012 г. на Районен съд – Мездра, постановено по гр.д. № 247/2010г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на общи части, преустроени като самостоятелни обекти, на масивна четириетажна производствена сграда, находяща се в УПИ IX, пл. № 1414 в кв. 68 по плана на [населено място].
В писмен отговор ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма] и Т. М. К. изразяват становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. С молба с вх. № 1398/07.06.2010г. (л. 81 и л. 82 от първоинстанционното дело) ищецът, сега касатор, сочи цена на иска по чл. 108 ЗС за претендираните недвижими имоти в размер общо на 4 267,90 лева, който размер съответства на представеното удостоверение за данъчна оценка (л. 30 от първоинстанционното дело). Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Освен това при обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационно обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове.
С оглед на изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма] и Т. М. К. направените разноски за касационното производство в размер на 600 /шестстотин/ лева за всеки един от тях. По отношение на ТПК „Д. П.” производството по делото е прекратено с протоколно определение от 18.02.2011г. по гр. д. 247/2010г. на РС – Мездра и понастоящем той не се явява страна по делото, поради което не следва да му се присъждат разноски на основание чл. 78 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 3994 от 23.05.2012г. на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 180 от 03.04.2012 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по гр. д. № 163/2012 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 931/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски; на [фирма], [населено място], сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски; на Т. М. К. от [населено място], сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: