3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С., 23.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2010 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №388/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Я. К. против решение от 12.07.2010г. на Софийски градски съд,го,ІІ-В състав,постановено по гр.д.№1556/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд,50 състав,от 04.01.2008г.,постановено по гр.д.№26649/2006г. по описа на същия съд,за отхвърляне на предявения от Я. В. К./починал в процеса на производството по делото и заместен от законния си наследник С. Я. К./ срещу Л. С. К. и З. К. Ж. иск по член 33 ал.2 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„На основание член 280 ал.1 от ГПК Ви моля да допуснете касационната жалба за разглеждане в открито съдебно заседание.
Същественият материалноправен въпрос,формирал изводите на въззивния съд е :прилага ли се член 233 от ЗЗД/правилата за продажба важат и за замяната/към разпоредбата за встъпване по член 33 ал.2 от ЗС?В тази връзка прилагам решение №1 от 12.04.2010г. по гр.д.№3512/2008г.,ГК,ІІго на ВКС.”,
след което се излага фактология по делото,както и правна характеристика на договора за замяна-кога е налице такъв договор,неговия характер и се свързва този анализ с характера на договора за покупко-продажба.
Ответницата по касационната жалба З. К. Ж.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд ,във връзка със въпроса за приложението на нормата на член 33 ал.2 от ЗС и спрямо правни сделка,различни от посочената в разпоредбата договор за покупко-продажба,предвид приетото в постоянната практика, е стигнал до извода,че тази разпоредба на закона, не намира приложение при безвъзмездните сделки,а също и при договор за замяна.Изложени са аргументи,че посоченото встъпване по член 33 ал.2 от ЗС е изключено при договора за замяна,въпреки че правилата за продажба,съгласно член 223 от ЗЗД намира приложение и при договора за замяна,което обаче се отнася само до правата и задължения на страните при недостатъци на вещта или евикция на една от страните по договора.Съдът е посочил,че при договора за замяна встъпването е изключено предвид факта,че съсобственикът не е титуляр на правото на собственост на имота,който се дава по замяна,без значение дали има доплащане на суми,предвид факта,че съсобственикът не би могъл да предложи тази престация на заменителя.
Така поставения в изложението материалноправен въпрос,видно от изложеното в мотивите,формирали решаващата вола на съда,обективирана в решението по спора,последният е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС.Съгласно възприетото в решение №413/25.06.2010г. по гр.д.№2636/2008г. по описа на ВКС,ІІІго,постановено в производство по член 290 ал.1 от ГПК,разпоредбата на член 33 ал.2 от ЗС следва да се прилага ограничително и сделката,която удовлетворява това изискване е покупко-продажба в нейния чист вид,тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация-плащането на уговорената цена-в пари,заместими вещи,които могат да се престират от всекиго.Тази разпоредба не може да се приложи във всички останали случаи,когато за собственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността,с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество,както и с оглед на предмета на прехвърляне-наследяване,замяна с инидивидуални вещи,издръжка и гледане,продажба на наследство.
Решението на ВКС,цитирано и приложено с изложението на касатора,също е постановено в производство по член 290-293 от ГПК,но същото е неотносимо към разрешения от съда спор и произнасянето по правния въпрос от значение за изхода на делото,обусловил изводите на въззивния съд.Видно от постановеното с решението по гр.д.№3512/2008г. по описа на ВКС,ІІго,на което се позовава касатора,материалноправния въпрос в този случай е свързан с основанията и условията за прогласяване на нищожността на договора за дарение, в хипотезата на член 226 ал.3 от ЗЗД,който е бил пряко свързан в този казус с предмета на делото по преюдициалния спор за недействителността на безвъзмездната разпоредителна сделка и обуславя спора за качеството на съсобственици на страните по последващата разпоредена с договор за покупко-продажба на идеална част от общ недвижим имот.Очевидно тази задължителна практика се отнася до различен правен спор и има за предмет различни правоотношения между страните,поради което както вече бе посочено е неотносима към настоящия правен спор,по който е постановено обжалваното решение.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В писмения отговор,към който ответницата З. Ж. прилага цитираните съдебни актове,е поискано да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция,но със същия липсват приложени доказателства,че такива разноски реално са сторени,поради което същите не следва да се присъждат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване но решение от 12.07.2010г. на Софийски градски съд,ІІ”в” състав,постановено по гр.д.№1556/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: