О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 27.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 53/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К., П. К. и Л. Д.-К. срещу въззивно решение от 21.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 5111/03г. на Софийския градски съд, ІІв състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 17.07.03г. по гр.д.№ 6976/99г. на Софийския районен съд, 41 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. К., П. К. и Л. Д.-К. против ЧПБ [фирма] /”Т.”/, [населено място] иск за ревандикация на терен с площ от 4 дка, представляващ част от УПИ ХІ-384 от кв.66 по плана на [населено място], местност “М. ливади”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, включително технически експертизи, не е установено закупеният от наследодателя на ищците в първоинстанционното производство с нот.акт № 156/1942г. имот (ливада от 4 дка) в землището н [населено място], м.”Гърлото” или “Дзуката” да е идентичен с претендирания от тях имот и къде точно този имот е разположен в рамките на целия имот с площ от 15, 1 дка, притежаван от лицето И. С. К. и възстановен на неговите наследници с решение на ПК-В. от 1993г. (с нот.акт № 57/94г. същите са продали част от този имот с площ 10 335 кв.м. на ответника). Наред с това е прието, че по делото не е установено ищците да са провели предвидената в ЗСПЗЗ административна реституционна процедура.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: изразът “че тези доказателства са ирелевантни за спора” без да се сочат от съда мотиви защо приема определени доказателства за неотносими към определен правен спор маже ли да се приеме за мотивиране на решение или тъкмо обратното – че не са налице мотиви; може ли без да се мотивира защо, съдът да дерогира писмени и гласни доказателства, които се допълват и подкрепят и не се опровергават от другите приложени доказателства по делото и може ли съдът да не се произнася по правен въпрос, поставен по пътя на възражение и на оспорване на правни факти, твърдени от една от страните по делото, респ. ако този порок на решението е налице, не води ли той задължително към отмяната му и връщане на делото на въззивната инстанция с указание за произнасяне по тези въпроси и възражения, което са от съществено значение за решаване на правния спор. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса кога се възстановява собствеността върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС – с влизане в сила на ЗВСОНИ или с деактуването, което е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и относно поставените от касаторката твърде общи въпроси същите не са налице. Наред с това поставените въпроси имат отношение към преценката на доказателствата по делото и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване съгласно дадените в т.1 на посочената тълкувателно решение разяснения.
Във връзка с последния поставен въпрос следва да се отбележи, че по него във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като допълнителното съображение за отхвърлянето на иска е, че в полза на ищците не е проведена процедурата по ЗСПЗЗ за реституция на притежавания от техния наследодател имот (правилността на извода за необходимост от провеждане на такава процедура не би могла да се обсъжда в настоящото производство), а не че собствеността на отчуждени по реда на ЗОЕГПНС имоти се възстановява от момента на деактуването им. Дори да се приеме, че по този въпрос произнасяне е налице, той би имал отношение само към второто съображение за отхвърлянето на иска и сам по себе си не обуславя изхода на спора. Ето защо същият и представената във връзка с него незадължителна практика на ВС и ВКС също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на казаното подадената от Х. К., П. К. и Л. Д.-К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 21.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 5111/03г. на Софийския градски съд, ІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: