4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
С., 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №661/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. С. Г. против решение от 03.02.2010г. на Окръжен съд[населено място],постановено по гр.д.№454/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 23.09.2009г. постановено по гр.д.№333/2008г. по описа на Районен съд[населено място],като е признато за установено по отношение на Г. С. Г. и М. П. Г. правото на собственост на Н. Т. П.,М. Т. Д.,В. Т. Р.,Ц. Т. Й.,Г. Т. Ф. и Иван Т. Ф. върху 400 кв.м,представляваща частта от УПИ ІХ в кв.63 с пл.№856 по регулационния план на[населено място],целият с площ от 800 кв.м при описани граници и осъжда Г. С. Г. и М. П. Г. да предадат на Н. Т. П.,М. Т. Д.,В. Т. Р.,Ц. Т. Й.,Г. Т. Ф. и Иван Т. Ф.,владението върху процесните 400 кв.м.
В изложението на касатора,приложено към касационната жалба,се заявава,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с константната съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване според касатора предвидено в член 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК.Формулирани са два правни въпроса,по които съдът се произнесъл и които според касатора са в противоречие с практиката на ВКС, именно”1.допустимо ли е от материалноправна и процесуланоправна гледна точка доказването на пасивната легитимация на ответника по предявен ревандикационен иск чрез свидетелски показания при установяване на отрицателен факт-неосъществено владение върху ревандикирания имот в даностния срок по член 79 от ЗС от страна на праводателя на ответника по иска и доколко са налице основания да се даде приоритет и изключителност на събраните гласни доказателства и 2.процесуално допустимо ли е изграждането на извод за наличие на трите предпоставки за уважаване на иска по член 108 от ЗС единствено само върху оборването на легитимиращия се с нотариален акт по обстоятелствена проверка,издаден в полза на праводателя на ответника,чиято отмяна е постановена по член 537 ал.2 от ГПК,при положение ,че с решенията на първоинстанционния съд и на въззивния съд не е оборена материалната доказателствена стойност на легитимиращия като собственик ответника по иска нотариален акт,материализиращ придобивна сделка по покупко-продажба и без да е предявен иск от ищците за прогласяване недействителността на придобивната сделка на ответника” и с оглед изложеното касатора счита,”че се обективира противоречие на обжалваното решение” с посочените десет броя съдебни актове-решения на ВКС,постановени в производство по реда на отменения ГПК.
Съгласно изложеното в пункт второ римско от касатора въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са”1.Следва ли всякога предявеният иск по член 108 от ЗС при наличие на последваща сделка с процесния имот да бъде съединяван с искове за прогласяване недействителността на последваща сделка и 2.налице ли е процесуално задължение на решаващия съд са изследва предпоставките за приложението на член 59 от З./отм/ при извършване на анализа за наличие на обективни признаци на осъществено давностно владение по отношение на реална част от ревандикирания недвижим имот”,както и „за допустимост на назначаване на съдебно –техническа експертиза във въззивната инстанция при неизясненост на тези въпроси при разглеждане на делото пред първата инстанция”,които въпроси касатора счита за принципно важни и от значение за правоприлагането и „ решаването им е свързано с касационните оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и е от значение за точното прилагане на закона”,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.2 основание по член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато с обжалваното решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения или постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение на ВКС,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито актове не се сочат и не се прилагат от касатора с изложението му за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
Предвиденото в т.3 на горепосоченото тълкувателно решение визира наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,каквото не се сочи и твърди от касатора и което изисква правния въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първионстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Приложените съдебни решения от касатора са актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,но са неотносими към посочените правни въпроси в точка римско първо от изложението му.Освен това същите са неясно или неточно формулирани,като са свързани с различни възможни изводи на съда по заявени иск с правно основание член 108 от ЗС и са в зависимост от установеното с факти по конкретния спор и като такива са по съществото на спора,докато съгласно т.1 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба по член 284 ал.3 от ГПК.
По отношение предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,на която хипотеза касатора също се позовава,с гореизложените от него доводи,съгласно предвиденото в т.4 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС-правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.Съдържанието на същото в точка римско второ по-скоро може да се характеризира като касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2010г. на Окръжен съд[населено място],постановено по гр.д.№454/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: